Напусна ни отец Павел Стефанов — известен български богослов, историк, професор в катедра «Теология» към Шуменския университет «Константин Преславски». Читателите на Православие.БГ го помнят и като дългогодишен автор и постоянен сътрудник на нашия сайт, на чиито страници са излезли безброй негови статии, анализи, коментари. Отец Павел беше наш предан приятел и сътрудник още от самото начало.
altО. Павел (в мире Владимир Георгиев) е роден през 1948 г. в Русе. В началото на жизнения си път сменя няколко професии и местоработи: работи като общ работник и смазвач в захарния завод в Русе, технолог в завода за лимонена киселина, преводач в Института за лакове и бои и т. н. През 1975 г. завършва Духовната академия, а през следващата година приема монашество и става секретар на Ловчанската митрополия. От 1978 до 1982 г. работи като свещеник в няколко русенски енории. От 1983 до 1986 г. е научен сътрудник в софийския Църковноисторически институт към Св. Синод на БПЦ. По негови собствени думи, след като през тези години е отказал категорично да помага на Държавна сигурност, той си навлича омраза и преследвания от нейна страна. Между 1986 и 1993 г. о. Павел е безработен «по политически причини». От 1993 г. до смъртта си работи като преподавател в катедра «Теология» на Шуменския университет: от 1993 до 1996 г. като асистент, от 1996 до 2000 г. — главен асистент, от 2000 до 2010 г. — доцент. През 1997 г. стана доктор по теология, а през 2010 г. — професор в ШУ. Освен богословското си образование, о. Павел завърши и история в Средноевропейския университет в Будапеща (1997). Специализирал е в университета на Улвърхемптън, Великобритания (1995), Оксфорд, Великобритания (1999), Института за източните църкви в Регенсбург, Германия (2000-2002), Центъра за учебни програми на Средноевропейския университет в Будапеща, Унгария (2003), Ерлангенския университет, Германия, и Института “Вяра на втория свят”, Цюрих, Швейцария (2004), Института към Музея на холокоста във Вашингтон, САЩ (2006), Икуменическия институт «Йоханес Мьолер» в Падерборн, Германия (2008), Института за източните църкви в Регенсбург, Германия (2009). Освен преподавателската си работа в Шуменския университет, о. Павел е чел също така и лекции по история на евреите в България в университета на Южна Мисисипи и университета на Сан Франциско, САЩ (2006), лекции по българистика и славистика в университета на Лодз, Полша (2009). Беше член на Съюза на учените в България, София, Нюйоркската академия на науките, Асоциацията за български изследвания (САЩ), Американското дружество за църковна история, Българското дружество за британски изследвания.
О. Павел беше невероятно разностранен и плодовит автор. Сферата на неговите научни и обществени интереси беше толкова голяма, че едва ли може да се обобщи с няколко думи. Почти не може да се посочи проблем или «бяло петно» от българската и обща църковна история, които да не са привлекли вниманието му. През последните години о. Павел се наложи като най-изтъкнатия български специалист по гностицизъм — не само като съвкупност от определени лъжеучения, съпровождали ранното християнство, но и като цялостна нездрава нагласа на ума, лъжлива духовност и мистика, неоезичество, изпълващи и днес съзнанието и вярванията на много християни. О. Павел беше непримирим борец с тези псевдодуховни феномени. На гностицизма в «класическия» му вариант е посветена неговата докторска дисертация по теология, която впоследствие беше преработена от него като книга. «Ялдаваот: История и учение на гностицизма» излезе през 2008 г. в издателство «Омофор» и стана веднага класика за българските читатели, интересуващи се от съкровената духовна история на християнството.
О. Павел Стефанов почина в разцвета на творческите си сили. Смъртта му е болезнена загуба и за Българската православна църква, и за научната общност в България, и за нас — авторите и читателите на портал Православие.БГ, много от които го познаваха и с известния му и твърде характерен ник «Дон Кихот». Той наистина му подхождаше — о. Павел беше същински рицар по душа, деен и неуморим опровержител на множество заблуди, самотен борец срещу лъжата и злото в света. Нека Бог да приеме душата Му в селенията на праведните! Вечна му памет! Почивай в мир!
Православие.БГ
http://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%86-%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB-%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2
Чий е синодалният сайт ли?! Разбира се, на Светия Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия (с големи букви — макар и да не е по правописа; те така обичат). А чий е Светият Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия? Не се измъквайте да повтаряте папагалски: «Ами на БПЦ-БП». Защото ще попитам: чия е Българската Православна Църква – Българска Патриаршия? На шепа владици ли или на българския народ (с малки букви, народът не обича да се големее)? Или поне на няколкото милиона (чието число знае Един Бог – иначе такава статистика никой няма и не води) православни християни в България и извън нейните граници. А един български архимандрит чий клирик е? Не е ли на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия? При това не някой архимандрит-кариерист, а архимандрит професор доктор (нищо, че е с малки букви) Павел Стефанов Георгиев, некариерист (!). Почина човекът сам и самотен, никой не знае как са протекли последните му дни и часове, какви мъки е претърпял, дали нямало да бъде решаващо, ако някой можеше навреме да потърси за него помощ, да извика лекар. Бог да го прости! Отиде си човекът. И един епископ се зарекъл, че няма да го опява. О. Павел живя и работи в няколко епархии, все епархии на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия. И как никоя от тях не понечи да изпрати едно съобщение в синодалния сайт? Или пък онези напористи «журналистки», дето са готови да изядат всекиго, който се опита да има различно от тях мнение, как не ги подсети християнската им съвест да напишат 2 реда, че е починал един Архимандрит (наистина с голяма буква!) на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия?! Може би защото синодалният сайт не е на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия, а на някои одиозни личности, дето от малки си знаят силно да мразят, но никога не са научили да прощават и да обичат.
