Един от хълмовете на Велико Търново — Трапе-зица, е на път да засенчи най-известния и популярен, разположен срещу него Царевец. Хълм Трапезица досега е бил най-малко проучван и само до преди две години целият беше обрасъл в треви и бурени. Но след като археолози и алпинисти ги разчистиха, стана ясно, че там е бил разположен дворецът или резиденцията на Асеневци. Според археолога Константин Тотев огромният комплекс със сигурност може да бъде наречен дворец на основателите на Второто българско царство — Асен, Петър и Калоян. Сградата е разположена на самия връх на хълма и от двореца Асеневци са можели да виждат не само прохода в краката им и отсрещния хълм Царевец, но и много по-далечни места. Проучването, което започна преди две години, включваше 20 души, които бяха подпомогнати от алпинисти, за да могат да разчистят храстите и дърветата по стръмните склонове. При разкопките в северната част на хълма, до главната порта на крепостта археолозите се натъкнаха на огромна сграда с размери 33 на 10 метра. Уникалното за нея е, че е изградена от дебели зидове, които в по-голямата си част достигат до 6 м, а някъде и до 18 м. Стените са слепени с хоросан, а отвътре са покрити с фрески. По предварителните проучвания става ясно, че се оформят три големи помещения с тесни коридори между тях. В началото на разкопките археолозите направиха плахо предположение, че това е дворецът на Асеневци, но сега археологът Константин Тотев каза, че има всички доказателства, че тук точно е бил разположен дворцовият комплекс. Той се датира от края на ХII век и около него е оформен масивен комплекс и военно укрепление. Внимание привличат няколко стражеви кули и главна улица, която е разположена между дебели зидове и страничния скат на хълма. При разкопките от тази година, които вървят и в момента, много ясно се очертават стените на голяма църква, която е разположена до самия дворцов комплекс. Около нея са разположени и големи сгради, които най-вероятно са от съществувал на мястото манастир. По време на проучванията през 2007 г., ръководени от Тотев, са разкрити 103 погребения. С последните открития от преди седмица погребенията стават над 140. Сред най-ценните находки, които археологът успя да открие около двореца на Асеневци, са графити от времето на Второто българско царство. Само преди няколко дни в едно от помещенията на север от църквата археолозите откриха странни рисунки наподобяващи елени на фона на гора. Според Константин Тотев незнаен и непрофесионален художник се е упражнявал, драскайки по стената, и така е оставил за наследниците, а и за археолозите ясно очертаните рисунки на три елена. Те са издраскани върху фугата на една от стените. Най-вероятно в тази стая е било съхранявано зърно или е използвана за склад, но за това само можело да се гадае. От преди дни е и най-новата находка, на която се е натъкнал археологът Константин Тотев. Освен обеците, огърлиците и другите украшения в един от гробовете е открита и част от сребърен реликвен кръст.
На задната страна на разпятието се изследва надпис, който най-вероятно е на името на притежателя му — Леонтий. Разкопките на хълм Трапезица ще продължат, докато времето позволява, каза Константин Тотев, но са му необходими и средства за консервация на вече откритото. Тази година държавата отпусна 100 хиляди лева за хълм Трапезица, а още 200 хиляди обеща министър Симеон Дянков за консервация и реставрация на находките. Според изследователя на Трапезица Константин Тотев, ако дворцовият комплекс бъде издигнат и възстановен в някакъв мащаб, това ще е добре и ще изглежда много величествено, дори ще засенчи Царевец, но крие опасност скалният венец, на който е разположен, да не издържи тежестта на градежа. Затова всяко намерение за възстановка трябва да се прецизира.
Иван Иванов
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
