BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Почит към загиналите в Илинденско-преображенската епопоея

[flv:http://static.bnt.bg/public/files/articles/201207/80964.flv 404 338]

Десетки хора от Република Македония и България отдадоха почит към хилядите загинали в Илинденско-преображенската епопоея. Те се събраха, за да отбележат 109-годишнината пред паметника на основния организатор на въстанието революционера Дамян Груев в село Смилево край Битоля. Писма с приветствия до участниците изпратиха президентът Росен Плевнелиев и от Агенцията за българите в чужбина.

Останали извън пределите на свободна България и озовали се отново в Османската империя след Берлинския конгрес, българите от Македония и Тракия вдигнат въстание. Решението за бунта срещу петвековния поробител се взима на два конгреса — в местността «Петрова нива» в Странджа и в Смилево, Битолско.

Това е къщата в селото, в която българският революционер Дамян Груев и войводи от цяла Македония взимат решение за бунт на християнския празник Илинден. За това и потомците им призоваха да не забравяме подвига, а България и Македония да забравят противоречията:

Лазар Младенов — председател на Българския културен клуб в Скопие: «Ако целта на востаниците беше да ги скинат робските окови, нашата цел е да ги скинеме оковите на една измислена история, която ги дели людето и насадува омраза!»

За това, че заветът на илинденци и преображенци е потънал в прахта, сигнализира македонският журналист Владо Треневски:

Владо Треневски — журналист, гр. Охрид: «Не знам къде потъна всичко това, всичките тия доблести, тая българска солидарност, в какви интереси потъна…»

На честването в Смилево бяха и много потомци на хора, които не са се отказали от българското си име през десетилетията на натиск. Като дядо Илия от Прилеп, който е лежал в югославски затвор, защото не искал да бъде записан като македонец. Дядо му е бил опълеченец в Освободителната война от 1878 г.

Илия Калешков — гр. Прилеп: «Моя дедо го убия в 1945 г., пред моите очи го отепаха…»

На честването беше внучката на българския генерал от Охрид Кръстьо Златарев, който е бил от основните водачи на армията ни по време на Балканската и Първата световна война. Той е сред жертвите на атентата в църквата Св. Неделя в София.

Катерина Илинчева — внучка на ген. Кръстьо Златарев, гр. Охрид: «Баща ми казваше, че е българин и аз съм българка!»

Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов се похвали, че с всяка изминала година почита към общите герои на България и Македония става по-масова. Доказателството било, че тази година няма юбилей от въстанието, а хората с повече от предишните години.

http://bnt.bg/bg/news/view/80964