За едни бракът е робство, за други дълга и неравна борба на две нервни системи, за Мими Иванова и Развигор Попов той е несекваща песен. Скоро в съвместно изпълнение тя ще навърши 33 години. Подобна годишнина, макар и не юбилейна, е повод за купон, шампанско, някоя друга артистична сълза, шеговити, по възможност кратки, речи и… концерт.
На 27 октомври в зала 1 на НДК Мими и Развигор ще покажат пред всички защо семейството им е просъществувало толкова години. В две политически системи, световни кризи и разпад на духовността то си остава крепост на разбирателството и любовта. Причината: сигурно и до днес е защитавано от най-здравата броня — музиката.
На сцената заедно с дстолепната фамилия ще се качат: Йорданка Христова, Дует «Ритон», Кичка Бодурова, Алекс, Крис от «Байландо», Роси Кирилова, Ваня Костова, Драго Драганов, Искра Радева, Тони Димитрова, Борис Годжунов. Да не пропуснем на барабаните Васко Кръпката. Има и още, но вече няма място. Все пак, който отиде в НДК, ще види цялото приятелско войнство и ще чуе всичките хитове на един от най-успешните български поп тандеми.

Едно изследване върху браковете на Мими Иванова ще покаже нещо доста интересно. Тя се е омъжвала два пъти все за мъже от зодия Близнаци. При това музиканти. Съвпаденията не свършват дотук. Съпрузите й са имали вече по една жена, а в деня на бракосъчетаването си с Мими са се радвали на деветгодишни наследници. Огромната територия на бившия Съветски съюз се оказва най-благодатното място за фаталните й срещи. Там, в необятната руска шир по време на дългите турнета Мими Иванова среща поляка Юрек, барабаниста на прочутата някога полска група «Но То Цо», а след това и ръководителя на не по-малко прочутия български оркестър «Стакато» Развигор Попов.
По принцип Мими Иванова не се бракосъчетава лесно, наложили се, тя много мисли, терзае се, бяга, ако трябва, връща се и чак когато не може да удържи повече на упоритите мъжки атаки, вдига ръце и прави решителната крачка. Полско-българската дружба в състав Мими, Юрек просъществува само две години. Не доживява шампанско и юбилеи. Още по-малко тържествен концерт. Просто всеки си хваща своя път или по-точно тръгва на поредното турне.
В едно от тях Мими среща Развигор Попов. Случайно. Такава е била волята на организаторите, събрали трупата да разнася изкуството си сред масите.
Докато нищо неподозиращият ръководител на оркестъра се разсвирвал преди всеки концерт, скрита зад кулисите водещата певица тръпнела, сякаш не слушала музика, а стискала гола високоволтова жица. Но чувствата, макар и силни, нямали кураж да излязат на светло. Оставали скрити зад хладните колегиални жестове. Но има неща като: талант, хрема, любов, които не могат да се скрият. Логично нещата се изяснили, но не настъпило бурно щастие, а стъписване. Макар и не особено щастливо, Развигор бил женен. При тази ситуация най-добре е всеки да си хваща пътя. И по-далеч един от друг. Единият към Германия, другият — към Полша. Но не се гаси туй, що не гасне. Дори и от психоаналитиците, към които се обърнала за помощ Мими. Решението вместо тях взела старата приятелка, светла й памет, композиторката Зорница Попова. Тя изслушала двете страни, помислила и отсякла: Съберете се. Защо трябва да страдат толкова хора. Точно от този съвет се нуждаели крехките души, за да не се разделят никога.
Точно пред 33 години в Русе по време на поредното турне набързо, защото срокът на медицинските им документи изтичал, в гражданското срещу хотела след една скромна церемония Мими и Развигор се влели в армията на българските семейства, на която въпреки вълната от дезертьори остават верни до днес.