BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5

Участието на медицинските служби в Балканската война

[flv:http://static.bnt.bg/public/files/articles/201209/85791.flv 404 338]

В «По света и у нас» продължаваме да ви припомняме историите от Балканската война съвместно с държавна агенция «Архиви». Днес историята е от гледна точка на здравното и санитарно обслужване на войската. За съжаление преди 100 години българското правителство подценява осигуряването на санитарни условия и бързо медицинско обслужване на ранените. За съжаление това се отразява доста пагубно и днес никой не може да каже колко от всичките 48 хиляди жертви на войната са били покосени от болести или са умрели от раните си.

Българското правителство подценява значението на осигуряването на една бърза медицинска помощ, което е странно, защото министър-председател по това време е Иван Евтратиевич Гешов, който е дългогодишен председател на БЧК.

Днес никой не може да каже колко от тези 48 хиляди българи, жертви от войнатата, са били покосени от болестите или закъсняла медицинска помощ. Все пак правителството си взима поука и Втората световна война минава едва 800 заболели от холера.

Оказва се всъщност после, че поради лошата организация на медицинската служба в началото България понася значително по-големи жертви дори в сравнение с жертвите от Първата световна война, които по различни източници варират между 90 и 120 хиляди, но разставени в рамките на 4 години и нещо, дори сравнени само с няколкомесечни военни действия през Балканската война очевидно е, че броят на жертвите е много по-голям ежедневно на дневна база през Балканската война, отколкото през Първата световна.

България, която от години обмисля тази война, тръгва без елементарна санитарна и медицинска подготовка. Въпреки че месеци преди началото, ръководителят на санитарната войскова част предупреждава правителството и настоява за спешни мерки.

Мартин Иванов:
— Той моли правителството да отпусне сумата 2 млн. и половина лева за окомплектоване на болниците за осигуряване на лекарства, медикаменти, палатки и походни легла. За съжаление от тази сума и то след няколко месеца, вече почти в разгара на войната, са отпуснати едва 300 хил. лева.

Изглежда правителството е смятало, че военните действия ще продължат няколко дни и е излишно да инестира в хигиена. 81 военно-полеви болници тръгват необорудвани и голяма част от ранените загиват.

Мартин Иванов:
— Това се отразява първо върху морала на армията и постепенно натрупване, т.е. падане на бойния дух, а от друга страна — отваря широко вратата за различни инфекциозни болести.

И първа връхлита холерата. Пренесена от турски военнопленници, тя почти светкавично се разпространява в цялата армия. Разболяват се между 45 и 60 хиляди, което се отразява драматично на бойните действия.

Мартин Иванов:
— Това се сочи и като една от причините за българския неуспех на Чаталджа. Вече между 8 и 20 процента в различните части, а в някои достигат и до 25 — от списъчния състав на поделенията са били покосени от болестта.

Макар и болна, решението българската армия да атакува чаталджанските позиции не се отлага. Командващите са наясно, че с всеки изминал ден заразата нараства. Както командващият първа армия генерал Котичнев пише в дневника си…

Мартин Иванов:
— Този огън е най-страшният и гори безпощадно — и сухо, и сурово.

Наред с холерата, се появява тиф, дезинтерия, шарка. Зачестяват случаите на ухапвания от кучета и разпространение на бяс в тила. Изправено пред това унищожително бедстве, правителството вече е принудено да вземе мерки.

Мартин Иванов:
— Една от любопитните мерки, които предприема правителството, е да се реквизират над 10 хиляди казана за варене на ракия и на розово масло, които да се използват за преваряване на водата, която се раздава на войниците.

И въпреки че са мобилизирани всичките близо 600 наши лекари, те са крайно недостатъчни. България се обръща към червения кръст за помощ. 20 страни изпращат санитарни мисии, дори Египет. Царица Елеонора организира дружество Самарянка и обучава стотици милосърдни сестри. А накрая излиза, че са изхарчени 40 милиона лева за лечение на болните, значително повече от поисканите 2 милиона в началото.
Автор: Мария Чернева

http://bnt.bg/bg/news/view/85791