1937 година — ако можем да я наречем най-образно трябва да я сравним с националните катастрофи. През нея се преселват в небитието едни от най-големите български писатели, поети и учени. За нас, техните потомци остава тяхното нетленно наследство – написаното им слово. На едно от първите места от тази черна година сред нашите велики покойници е Йордан Йовков. Едва ли ще Ви кажа нещо изключително за него, тъй като това е работа на литераторите. Но все пак ще се опитам да припомня някои важни моменти от един тежък личен живот и едно неповторимо и впечатляващо творчество, което е част от нашето национално богатство.
Йордан Йовков е един от най-четените, най-издаваните и най-превеждани наши писатели. Но докато художествените му произведения са широко известни и любими на няколко поколения българи и добре познати в чужбина, то личностното му присъствие в обществения и културен живот, както приживе, така и след смъртта му е останало някак си на заден план. Днес е трудно да се обясни защо нашите съвременници знаят толкова малко за него. Несъмнено една от причините е неговата необикновена скромност, впечатляваща всички, които са го познавали. Лишен от всякаква суета, “Мълчаливецът” не е оставил нито дневници, нито спомени — нищо за самия себе си. Запазената документация, свидетелстваща за живота и творчеството му, е почти напълно неизвестна и непубликувана. Вече 75 години след смъртта му изследователите се опитват да издирят и съберат документалното му наследство. За съжаление личният му архив е все още недостъпен и не се съхранява в държавните архиви, а е в неговите наследници.
Дом-паметник Й. Йовков в Добрич
През 2007 г. когато се проведе дискусията за паметник на добруджанския герой генерал Иван Колев в Добрич беше намесено и името на певецът на Златна Добруджа Йордан Йовков.
http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=472:75-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
