На 11 януари в салона на Първото българско народно читалище «Еленка и Кирил Д. Аврамови» в Свищов имаше тържествена вечер, посветена на 150-годишнината от рождението на Алеко Константинов. Сред публиката бяха първенците на града, политици и много обикновени граждани — читатели и почитатели на именития свищовлия. Слово за Щастливеца произнесе г-жа Маргарита Попова, вицепрезидент на Република България, патрон на инициативния комитет за честване на годишнината. Беше връчена и наградата «Алеко» за къс хумористичен разказ на Михайло Прудник от Украйна. Свое слово-фейлетон прочете и Михаил Вешим, главният редактор на «Стършел».
ЩАСТЛИВЕЦА НЕ Е БАНКНОТА ЗА МОЛ-А
…
Бай Ганю не само е жив, той като че ли се е размножил, клонирал се в стотици и хиляди копия — някои от тия копия далеч надхвърлят оригинала. Днешният Бай Ганю не просто пътува по Европата, той даже е и член на Европейския съюз — уж е европеец, но пак «не чак дотам». Той отново е и политик, и депутат, и журналист, та даже и министър на културата. И избори прави, както си знае — също като в Алековото време. В нашата съвременност бай Ганю се изявява и в нови, различни роли — той е и банкер, и собственик на телевизия, и футболен бос, та и футболист със световна слава. Доста по-опасен е от прадядо си, особено щом е на пътя, зад волана на джипа си. А пък заради далаверите и заменките си е опасен и за природата, там, където застроява плажове и планини с хотелите си.
И като по ирония на съдбата днес дори се стигна дотам, че бай Ганю сложи Алеко, своя създател, в джоба си. В буквалния смисъл на думата. По приумица на неизвестни чиновници от Централната банка или финансовото министерство, с одобрението на тогавашни финансови министри и премиери, преди петнайсетина години образът на Алеко Константинов се появи върху банкнотата от 100 лева — най-високата българска банкнота.
Точно той ли, Алеко, дето презираше парите и сам наричаше себе си Щастливец, макар и без стотинки за цигари в джоба, трябва да ни гледа от стотачката? Най-големият безсребърник изведнъж стана рекламно лице на стоте лева. Това място би подхождало за банкера Буров или за милионерите Евлоги и Христо Георгиеви, не и за Алеко Константинов. Същото място върху купюра не подхожда и за приятеля му, поета Пенчо Славейков — когото пък туриха на петдесетолевката.
И като във фейлетон двамата приятели, които навремето са се събирали на чаша бира в «Дълбок зимник», днес се събраха, ама в портфейла на бай Ганю. Сякаш ги чувам какво си казват:
— Мира нямам, откакто ме туриха на тая банкнота! — тъжно се усмихва Алеко. — Постоянно ме разнасят по високите етажи на властта… Носят ме в пликове, в кутии за бонбони, та дори и в дипломатически куфарчета… И ме бутат под масата… С намигане, пък и без намигане… Всеки ден участвам в някаква сделка!
— И аз съм така! — казва кахърният образ на поета Пенчо от петдесетачката. — Чувствам се като портиер по министерствата… Аз отварям вратите на държавните учреждения…
— Докъде ни докараха, Пенчо! — казва бившият Щастливец. — Нали го помниш бай Ганю, оня, дето го описах навремето…
— Помня, помня… — кима поетът.
— Аз му се смеех навремето и го описвах, а сега бай Ганю ме тури в джоба си! — продължава Алеко. — Де бре, Алечко, ми вика, с теб пак сме заедно — заедно и в далаверата!
Ето такава фейлетонна ситуация се ражда днес от приумицата на неизвестни управници — чиновници и финансисти. Които може да са имали добри намерения, но се е получило обратното.
За мен това е гаф с паметта на Алеко и всеки път, когато видя столевка, си казвам, че ако съм истински сатирик — ученик и последовател на Щастливеца, то трябва на всяка цена да го защитя.
И неведнаж съм писал в «Стършел» за сбърканата стотачка — още като се появи, та до броя ни от миналата седмица, но без никакъв ефект. Защото днешният Бай Ганю не чете «Стършел» — той си има жълта преса. Единственият резултат от моите писания беше, че вече все по-рядко ние, стършелите, виждаме банкнотата от сто лева — тя не отива при нормалния българин, а си седи в портфейла на Бай ви Ганя.
За нас, нормалните българи, каквито виждам да сме в тази зала, Алеко не е банкнота за харчене в МОЛ-а. И ние трябва да го опазим да не попада между пръстите на бай Ганю — и в прекия, и в преносния смисъл.
