BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Георги Любенов: Още пазим място на Хачо в кафенето

На 20 януари се навършват 81 години от рождението на големия български телевизионер Хачо Бояджиев. Той ни напусна през април миналата година, но споменът за него още е жив. Неговите програми все още се гледат като еталон за професионализъм.
По повод годишнината от рождението му „Всеки ден» потърси тв водещия Георги Любенов. Той се запознава с Хачо още през 2001 г., дълго работи с него по предаването „Полет над нощта» и признава, че е гледал на Бояджиев като на човек енциклопедия.

Г-н Любенов, в неделя се навършват 81 години от рождението на Хачо Бояджиев, който ни напусна миналата година. Като че вече не се говори за него, забравихме ли го толкова скоро след смъртта му?

Със сигурност няма да бъде забравен. Хачо е такава личност, че не може да бъде забравен. Това няма да стане скоро, няма да стане никога. Това, което е снимал през дългата си кариера, продължава да се излъчва и до днес. Това означава, че хората продължават да го харесват. Неговата работа е в златния фонд на Българската национална телевизия. Те все още имат живот и ще продължават да живеят, макар че Хачо вече си е отишъл.

Той ли е законодателят в българската телевизия?

Законодател е негативна дума. Той е бащата на телевизията, което е много по-свойски казано. Той познаваше поименно абсолютно целия състав на телевизията. Той говореше еднакво добре с всички, които познава — от екипа в студиото през репортерите, техническите лица — буквално всички. Той се отнасяше много лично към всеки. Но едновременно с това всички хора, с които имаше отношения, имаха респект към него. Той е направил неща, които от гледна точка на духа в телевизията са забележителни. До голяма степен на него се дължи фактът, че хората в телевизията се чувстват екип, общност, имат съзнанието, че заедно произвеждат нещо, което достига да много хора и им влияе по един или друг начин. До ден днешен Трето студио на БНТ, което е най-голямото в телевизията, носи неговото име. То вече не се казва Студио 3, а Студио „Хачо Бояджиев». Пред него има потрет на Хачо и надпис „До Хачо Бояджиев».

Има ли кой да замести един такъв човек и професионалист?

Струва ми се, че това е много трудно. Както виждате, днес пазарът е изключително динамичен и много разнообразен. Има десетки и стотици режисьори, има десетки и стотици програми и продукти от различни жанрове. Има ситкоми, комедии, музикални програми. Всичко това Хачо го е правил преди 40 години. То се прави, естествено и днеc, ще се прави и след 40 години. Всеки творец го прави според професионалните си критерии и възможности — кой както може. Това е пазарът в момента.

Казвали сте, че Хачо е енциклопедия за вас. На какво сте се научили от него?

Той наистина е енциклопедия, защото има огромни познания, особено върху изкуството. Неговият любим телевизионен канал беше „Мецо» — телевизията за класическа музика. Така че той имаше изключително широки интереси до старостта си, докато си отиде. До края си той ходеше на театър, интересуваше се от новини, от артистите, от музиката, от всичко. Това беше много културно развита, енциклопедична личност. Имаше огромни контакти, познаваше изключително много хора и благодарение на работата си през годините. Той беше човек със замах, при него нямаше нищо дребнаво. Той гледаше много отгоре на живота, защото беше получил много от него. Той наистина можеше да прави обобщения за живота, да го види от висотата на познанията си, на интелекта, на контактите си. Беше широка личност. Не беше дребен човек. Какво съм научил? Със сигурност много неща. Работехме заедно в предаване, което той много обичаше — „Полет над нощта». Някои неща са много лични, имам много лични спомени от него. Други са професионални, учил съм се дори и само като съм го наблюдавал. Виждал съм от него как човек трябва да се държи, какво означава достойно поведение, какво е перфекционизъм. За него това е ключова дума. За Хачо нямаше невъзможни неща, не можеше да се каже, че нещо няма да стане. Или че някой гост не може да дойде. Идваше този, който ние искахме. Нямаше значение дали има проблем за госта да дойде в студиото. Винаги ставаше това, което Хачо искаше да стане. Защото той беше такъв човек, за него нямаше невъзможни неща. И, разбира се, когато правехме нещо, трябваше да е най-доброто, да стане по идеалния начин. Той беше много взискателен към работата си, много отдаден.

Това не беше ли натоварващо, не беше ли тежко за вас — хората, които работехте с него?

За мен беше голям урок. Да, имало е тежки моменти, да, имало е проблеми, караници с него. Те бяха предимно заради неговия инат. От друга страна, Хачо беше зодия Козирог. Аз смятам, че най-добрите шефове са Козирози, така мисля аз. Той беше човек, който изисква много. И дори в момента да не го разбереш, след време осъзнаваш защо е изисквал това. Това не е било самоцел или щуротия, имало е своята цел.

Значи тези изисквания не бяха капризи?

Не мисля, че е имало капризи. Просто беше толкова душевно богат, че капризите при него бяха невъзможни.

Вие бяхте с доста сериозен журналистически опит зад гърба си, преди за започнете работа с него. Въпреки това имаше ли някакво притеснение поне в началото?

Беше интересно, защото аз действително идвах от радио „Хоризонт». Разбира се, опитвах се да покажа всичко, което бях научил и което можех до този момент. Исках да покажа, че не съм някакъв начинаещ журналист, който тепърва тръгва да се учи. Хачо, разбира се, много добре ми е преценил възможностите навремето, много добре е знаел колко струвам. И неговата заслуга за моето професионално израстване е точно в това, че ми е дал свободата да се боря, да направя това, което искам, да изградя екранното поведение, което искам. Той е много демократичен и свободолюбив човек, за нищо не е казал „не може». Разбира се, аз съм се фукал навремето с някакви умения, които съм имал. Но „Полет над нощта» е много специфично предаване. То е много дълго — 3 часа на живо. Нонстоп върви жива линия със зрителите, които са вплетени в темите на предаването. Това също изисква определени умения от водещия. А Хачо имаше и търпението, и смелостта да го възложи на мен. Мисля, че най-хубавото за едно предаване е да го помнят с добри чувства. Ако хората си казват, че «имаше едно време едно предаване „Полет над нощта», това би било най-голямата награда за Хачо и за целия екип.

Липсва ли ви той днес? Чувства ли се липсата му в БНТ?

Да, все още се усеща тази липса. Разбира се, времето е неумолимо, всичко се променя много бързо и се движи с много бърза скорост. Неговото семейство е най-опечалено, то най-добре си знае как липсва Хачо. И и до ден днешен в кафенето на телевизията има едно място, където е поставен неговият портрет, неговият пепелник и едно цвете. Те стоят и до днес в телевизията. Щом го има споменът за него, значи Хачо още е там.