«От 2 г. не смеем със съпругата ми да излезем от вкъщи, защото ще откраднат и останалите картини. Животът ни се промени. Превърнахме се в заложници. Психически сме стресирани», казва Георги Бояджиев-Бояджана. Синът на гениалния художник от Брезово Златю Бояджиев е отчаян след грандиозната кражба, която го сполетя в началото на февруари 2011 г.
Тогава от жилището му в пловдивското село Марково изчезнаха 12 платна на баща му. Сред тях са «Мелник-Сватба» с размери 2 на 3 метра, «Църковен ритуал» и «Златю и братовчедът Златю». Другите девет не са показвани, те са различни поредици портрети на родственици на художника, от цикъла «Пейзажи» и др. Задигнатото се оценява на близо 1 милион лева.
След обира Бояджана получава втори инфаркт, сега му предстои сърдечна операция.
Чудовищната кражба е без аналог и художникът е убеден, че тя не става току-така.
«Все едно да изнесеш цяла колекция от музей. А още по-абсурдно е, че 2 г. няма и следа от задигнатото. Сякаш платната стоят някъде зазидани и никой няма достъп до тях», недоумява творецът, който напролет навършва 80 г. и стяга юбилейна изложба.
Бояджана с неохота се връща към кошмара. Тогава с жена му Албена се прибрали от Пловдив и констатирали, че е влизано в дома им. Останали зашеметени, когато установили липсата на ценните платна.
«Беше годишнина от смъртта на баща ми. Ходихме до Пловдив на гробищата. Когато си дойдохме в Марково, с жена ми се ужасихме. Проникнали са през капаците отдолу, а сетне от прозореца на терасата. Понеже «Мелник-Сватба» е с големи размери, са свалили рамките, за да я изнесат. Стоеше ей тук», сочи Бояджана към стената над дивана край камината. Сега липсата е заменена с две негови абстракции. Творецът е убеден, че крадците дълго са ги следили.
«Знаели са, че почти всеки петък се събираме в Пловдив с приятели в едно заведение, а сетне оставаме да пренощуваме в апартамента. Наясно са били, че сме отбелязвали годишнина на Златю, и са уцелили удобния момент», разсъждава той.
Още по-куриозно е, че съседите не са видели нищо, макар къщите им да са на три-четири метра от дома на Бояджана. Според художника тършувано е с часове, а сетне плячката е била натоварена в голяма кола на улицата. И никой нито е видял, нито е чул.
«Може хората да си мълчат, защото ги е страх», намесва се Албена.
Тя и съпругът са убедени, че кражбата е извършена по поръчка.
«Те са няколко, не повече от 10-ина в България с много пари, които си менкат картини на стари майстори. Сигурно вече нашите платна са изнесени в Англия», смята Бояджана. На въпрос защо точно в Англия, отвръща: «Оттам идва поръчката!» И добавя: «Нашенските колекционери имат къщи по целия свят. Може ли да разбереш в кой от палатите им са ги занесли?»
Творецът е напушен и на полицията, че още не е открила артапашите. Ядосал се много, когато криминалисти го попитали какво мисли за съпругата си.
«Едва ли не тя ги е откраднала», пали се Бояджана, който трудно говори след претърпяната операция на гърлото преди 10-ина години.
След като изтекъл и удълженият срок на разследването, от прокуратурата ги известили, че прекратяват търсенето.
«А ни уверяваха, че Интерпол е ангажиран. Дали изобщо ги дирят още, никой не ни уведомява», отчаян е синът на големия български гений.
Съпругата му се зарича много скоро да направи сайт, на който да публикува задигнатите платна. «Поне хората по света да знаят, че тези картини на Златю Бояджиев са крадени. Ако някой реши да ги продава, нека евентуалните купувачи да са наясно», вмества Албена.
Още едно ширещо се престъпление трови живота на Бояджана. Това са фалшификатите на Златювите картини, които се търгуват на висока цена. Известно е, че той е един от най-подправяните художници.
«Правят ги в Пазарджик, а после ги пласират като оригинални. Някои броят луди пари, без да са наясно, че те не са излезли под четката на гениалния творец от Брезово», отбелязва синът му.
Все още обаче не смеели да фалшифицират творбите, рисувани с дясната ръка. Но платна от втория период на майстора масово имали копия. Обикновено били без подпис.
«Мошеници колкото искаш. Виждал съм фалшифицирани портрети на моята баба Рада
и дядо Георги, творени с лявата ръка от баща ми. Донесе ми ги една галеристка да пита дали са на Златю. Сигурно вече ги е продала», размишлява Бояджана.
Според твореца картина на Златю, рисувана с дясна ръка, се продава за над 20 000 евро. А как върви платно с лява ръка, питаме Бояджана.
«С бастун», отвръща с чувство за хумор той. Казва, че не може да се бори с ментетата. «Къде да търся авторите им? Заявих на един полицай, че мошениците вършат това с тяхна благословия, защото не ги преследват. Нищо не ми отговори», спомня си той.
Синът на големия художник не крие, че притежава още картини на баща си. И това го е «приковало» да не напуска Марково. Златю е сред най-продуктивните творци и е оставил голямо наследство. До ден днешен интересът към него е огромен. Симеон Дянков обожава картините му и препоръчва Пловдив да брандира Златю, за да печели от славата му.
Хилари Клинтън също е влюбена в творбите на гениалния художник. Когато Петър Стоянов й показал негови работи, тя ахнала.
«Може да са подарили някоя от онези, дето ги майсторят в Пазарджик», подмята Бояджана.
В снежния следобед заварваме художника в хола до камината да пие сок от червено цвекло и да замезва с парченца мандарини и банани. Алкохол не близва, а цигари, особено след операцията на гърлото — абсурд.
«Пушех на ден по три кутии «Ударник» и се криех от баща ми до последно. А приятелите ме занасяха», потъва в спомени творецът.
«О, боже», възкликва той, когато го питаме за младото поколение в българската живопис. «Нямаме връзка с тях. Те мислят, че са велики и всичко започва от тях. А ние винаги се отнасяхме с уважение към старите. Не само към баща ми, към всички големи художници на България», отбелязва с тъга той. Според Бояджана директната връзка между поколенията творци вече е изтрита.
«Тези след нас се държат добре, но самото им мислене е различно. При младите пък се забелязва заимстване. Как можеш да копираш един Генко? Той е единствен», разсъждава Георги Бояджиев, който е доайен на пловдивските художници. Според него подражанието и епигонството са вид чалга в живописта. Смята, че истинското изкуство е другаде — от абстрактното нагоре.
«Нашето поколение промени изкуството в България. Това е неповторимата пловдивска школа, която преобърна представата за живопис», казва той. И посочва Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев, Димитър Киров, себе си.
Категоричен е, че името на баща му не му е носило никакви позитиви. «Напротив, приехаме в академията от шестия път . Веднъж не ми завериха семестъра, защото се скарах с моя професор. Той ме кара да правя етюд, а аз го рисувам както си искам. Беше ми писнало от етюди. Такива рисувах, когато посещавах като юноша пловдивската школа «Репин». При Златю пак такова правех, после в академията — повдигаше ми се от етюди», връща лентата той.
Твърди, че няма как баща му да го е учил, тъй като е получил инсулта през 1951 г. «Е, аз съм го наблюдавал преди това как рисува. Той мен — също. Но да седне да ме учи — не», уверява творецът.
Под давлението на сина си Златю направил една-единствена абстракция с размери 30 на 40 см. Синът му я пази, макар че никой не я е виждал. Връзката баща — син била нормална.
«Не си завиждахме, не се карахме. Когато единият направи нещо, с няколко думи си казвахме мнението. Но аз какво можех да кажа на Златю», разсъждава Бояджана. Благодарен му е, че е приел изцяло изкуството на сина си. «Предпочитаха неговите работи. Затова си търсех свой собствен път. Имам работи от ранния си период, които са повлияни от баща ми. Такава е картината ми «Кукери», разказва Георги Бояджиев.
Признателен е, че е наследил ателието на баща си, който след прекарания инсулт си направил свое без стълби.
«Обичам шаренкото, колорита. Обичам интензивните цветове», откровен е Бояджана и сочи към витража на хола си, който е изпъстрен с яркосиньо, червено, оранжево.
Сега мисли какво да подреди за своя 80-годишен юбилей. Изложбата ще се открие
през април в галерия «Резонанс» и ще продължи до Гергьовден.»Имам няколко периода, от всеки ще наредя по нещо, за да се проследи творческият ми път», разкрива той.
Животът му е изпъстрен с разочарования и неприятности, свързани с наследството на баща му. От четвърт век води спорове и съдебни битки за 14 платна на Златю, прибрани в Градската художествена галерия в Пловдив. Бояджана настоява, че те са присвоени.
«Покрай тези скандали престанахме да ходим в постоянната експозиция на Златю в Стария град», допълва съпругата му. Твърди, че името на Георги Бояджиев не фигурира в списъка на художниците в градската галерия.
«Даже не му пратиха покана за годишнината от честването на южнобългарските художници. А Златю е основоположник. Единствено столични галерии ни канят», описва Албена.
Тази година се навършват 110 г. от рождението на Златю Бояджиев. Но синът е убеден, че дори и да спретнат в Пловдив някакво честване, той няма да получи покана. Така било и при отбелязването на 100-годишнината. Бояджана и Албена отишли в Стария град и застанали встрани, а най-напред се подредили големците.
«Огорчен? Не. От какво? Свикнахме на трудностите», отвръща Бояджана. А съпругата му допълва, че здравият брезовски ген го държи. Инак досега да е рухнал.
Но и от родното на баща му Брезово Бояджана не е във възторг. Преди десетилетия местната власт решила да направи къща музей на Златю. «Впоследствие научих, че е продадена на търг. Даже не ми се обадиха, по-късно разбрах», разказва Георги Бояджиев.
В Марково си построил къща преди 15 г. Сега прекарва времето си в нея, особено след дръзкия обир.
«Какво може да желая на 80 г.? Да съм жив, пък оттам нататък — ще видим», обобщава той.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1713828
