
Oстро замириса на барут във Второто обикновено народно събрание. През 1880 г. там се спречкаха Петко Каравелов и Тодор Икономов. Каравелов е заклет либерал, Икономов — заклет консерватор. Каравелов нарече политическия си противник интригант и идиот. Той му отвърна с покана за дуел. Двамата парламентаристи записаха имената си като първите ученици на Д’Артанян в България. Освен народен представител Петко Каравелов е и финансов министър. Тодор Икономов пък е кмет на столицата. “Решението на Каравелова да се не правят пазарите в събота аз не приведох в изпълнение — разказва градоначалникът. — Зада достигне до това изпълнение, той беше принуден да запира селяните на вратите на града, да ги връща назад и да им казва да дохождат на пазар само в петък. Това и други обстоятелства бяха направили отношенията ни с тоя всесилен тогава министър не само натегнати, но дълбоко враждебни.”

ТОДОР ИКОНОМОВ

ПЕТКО КАРАВЕЛОВ
В сряда, 15 октомври 1880 г., е отворена втората сесия на събранието.
На председателското място сяда Петко Славейков
Асистират му двама подпредседатели и четирима секретари.
И ето че депутатът Юрдан Тодоров се усъмнява в легитимността на бюрото. “Желателно е да се знае — взема думата той, — преди да се заловим за другите работи, дали бюрото е постоянно, или привременно, защото 88-и член на конституцията казва, че щом се открие заседанието, под председателството на най-стария трябва да се избере председател и подпредседатели. Такова нещо сега не стана. Затова е желателно да се обясни това и тогава да се заловим на работа, за да се запази членът на конституцията.”
Стефан Стамболов става да обясни. “Председателят и подпредседателите избират се под председателството на най-стария само в първата сесия — авторитетно вдига показалец той. — Този член 88, който помена господин Тодоров, намира се под заглавие “за състава” на обикновеното Народно събрание, тоест как се съставя Народното събрание. Там се казва, че всеки десет хиляди души избират един представител, който 3 години наред дохожда да заседава в Народното събрание; сетне, каза се какъв трябва да бъде той, какво трябва да прави и най-сетне намира се член, който казва: като се отвори събранието, избира се, под председателството на най-стария, председател и подпредседатели. Този член следователно — натъртва познавачът на основния закон, — трябва да се разбира така, щото председателят, подпредседателите и секретарите ще останат завинаги, додето трае 3-годишният период…”
На народните представители този юридически казус им идва много, трябва им време да го проумеят. “Аз мисля — бърше морно чело Димитър Наумов, — че днес доволно работа се свърши и затова предлагам днес да не разискваме повече, но да се вотира да се отложи заседанието до утре.” Петко Славейков подлага на гласуване разумното предложение. Само на двама депутати им се работи и председателят обявява: “Тогаз заседанието се затваря. Утре по 1 часа ще се съберем.”
Петко Каравелов обаче е бесен! В опита да се саботира работата на парламента той вижда дългата ръка на Тодор Икономов Юрдан Тодоров е само маша на неговия опасен политически противник. Тодоров е подкокоросан от Икономов, убеден е финансовият министър. Каравелов избухва и започва да ругае. Същия ден получава писмо, с което Икономов му обявява дуел (виж карето). Каравеловият нрав е бил “взривоопасен”. Симеон Радев пише: “Каравелов не бе отмъстителен, но обичаше да се заканва. Това бяха закани на нервозен човек, днес казани, утре забравени. Но, без да оставят следи в неговата душа, те влияеха на околните му. Еднаж Каравелов, срещайки на улицата Т. Бурмова, бе му казал: “Аз ще те обеся!” На другия ден Бурмов, който бе мислил цялата нощ върху тази закана, го причака на същото място и му каза: “Не можеш!” Каравелов го погледна учудено, без да разбере. Той бе забравил.”
Скандалът в камарата не е случайно изтърван инцидент. Само че Тодор Икономов не е от хората, които преглъщат обидата. “Компромиси за него няма, та макар и целият му живот да е заложен”, твърди един съвременник. Роден през 1838 г. в Жеравна, възрожденецът е потомък на древна фамилия — предците му са боляри от Втората българска държава. В синята кръв на Икономов ври благородническият гняв. Честта му е ранена! В четвъртък, 16 октомври, оскърбеният не отива в Народното събрание. Не се побира в кожата си, чака отговор от хулителя Каравелов. В петък изпраща второ писмо:
“Господин Каравелов!
Повече от 48 часа се изминаха, а отговор на завчерашното си писмо още не съм получил от Вас. Моля Ви се, бъдете тъй добри да ме уведомите какво мислите за тая работа, за да зная що ми остава да правя. Вярвам впълно, че ний ще се разправим по благороден начин и не ще се откажем да дадем един на други дължимото удовлетворение. Когато свършим на полето, Вий ще имате и време, и възможност да узнаете тогава доколко сте били несправедливи към мене във Вашите отзиви, които повдигнаха въпроса за самоборство помежду ни.”
Вестта обикаля България
Либералният вестник “Независимост” хроникира: “В столицата се разнесе глас, че г. Т. Икономов повикал на дуел г. Каравелова вследствие на някои думи, които последният бил произнесъл против първия после свършването на първото заседание на Народ. събрание. Това, ако излезе истина, то е толкова глупаво и ние никога не бихме повярвали, че би могло да стори подобна глупост едно лице, което има претенция да се брои в числото на образованите и благоразумни люде.”
Консервативната газета “Български глас” пък резюмира: “По следствие на някои неприличнидуми, изказани от министера Каравелов против г-на Икономова в една от залите на събранието пред много лица, г-н Икономов повика Каравелова на дуел. Днес е вече третий ден и г-н Каравелов не е дал още никакъв отговор. Из града всичките се смеят на неговата боязливост.”
Поставен в безизходица от Каравеловото мълчание, Тодор Икономов сяда и съчинява трета депеша. Този път я поверява на секундантите си, които — крайно време е — трябва да притиснат противника. С мисията се нагърбват д-р Пандели Минчович и Георги Вълчанов. Докторът, роднина на оскърбения, е следвал в Атина и Париж, дипломирал се е в Цариград, имал е фрак и е отбирал от “законите на честта”.
На 19 октомври 1880 г. секундантите стават рано. Обличат се официално, уточняват последните подробности и вземат файтон. Към 11 часа спират пред министерския дом на ул. “Войнишка” № 20. Слизат, открехват портата и минават през двора.
Петко Каравелов ги посреща в приемната. Секундантите застават прави и ритуално подават писмото. Домакинът чете:
“Господин Каравелов!
Като виждам, че Вий, приятеля и другаря на Цека, Симеонова, Паничерски и Мантова, избягвате да отговорите на двете ми първи писма и че не сте толкози усърден да дадете резон, колкото да хулите, пиша Ви трети път, че удовлетворение ми е нужно, удовлетворение бързо, бляскаво и пълно, и че додето не получа това удовлетворение никакви измайвания, никакви избягвания и извъртявания не ще Ви избавят от ръцете ми. Едничкото средство, за да Ви оставя мирен, е да дадете удовлетворение по един или друг начин.”
Как реагира Петко Каравелов? Свидетели на живописната сцена твърдят, че спонтанно възкликнал:
“Аз да не съм Пушкин!”
Точната му реакция всъщност е следната: “Кажете на г-на Икономова, че той е десет пъти мюзевирин*, и че аз ще му смажа главата както нему, тъй също и на ония, които си би позволили да дойдат от страна на Икономова като парламентори.”
Вестник “Български глас” коментира това само с едно изречение: “Г-н Каравелов смазва глави, но когато са агнешки и печени.” Тази реплика слага точка на дуела.
* Клеветник, доносник, лъжец.

Комплект пистолети за дуел от ХІХ век СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ НА АВТОРА
Г-не Каравелов!
Днес, на излазяне из Народното събрание, Вие сте си позволили в разговор с г. В. Стоянова и пред г. Даскалова и др. да ме назовете интригантин и идиот затова, гдето един от депутатите си позволил да употреби правото си и да повдигне въпроса за бюрото.
Вие сте ми сторили, г-не Каравелов, тройно онеправдание и докачение в този случай: а) защото сте искали да отнемате правата на депутатите да говорят и да им налагате вашата воля; б) приписали сте ми намерения и цели, които аз не съм имал и не мога да имам, понеже не съм от онези, които обичат меняванията, макар и на бюро, повече от порядъка; в) защото ме наричате интригантин.
За всичко това призовавам Ви в името на честта Ви, ако я имате, или да докажете немедлено где и в кои случаи съм интригувал, както сте правили Вие сами и Вашите приятели, или да си проводите свидетели, за да се споразумейме върху оръжието и времето за измивание на оскърблението, което ми нанасяте тъй умишлено с вашите несправедливи отзиви.
Имам чест да прибавя при това, че ако Вие се отречете да сторите правда, ако Вие, министър, за когото правата на депутатите и честта на гражданите трябва да бъдат по-скъпи, се откажете да ми дадете справедливо удовлетворение, аз ще се постарая да си защитя честта сам и ще постъпя с Вас по един начин, достоен за хора, които като вас тъпчат честта на гражданите.
Колкото за думата идиот, нея аз оставям за сметката Ви, защото много добре зная, че това свойство принадлежи само на болните в мозъка.
Теодор Икономов
София, 15 октомврий
РОСЕН ТАХОВ
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1871022