Причината за преместването на паметника на Никола Вапцаров в Музея на социалистическото изкуство и до днес не се разбра. Имам чувството, че паметниците вече тръгнаха сами да вървят, защото така и не стана ясно кой е дал нареждане бюстът на поета да бъде преместен през 2011 г. от Националната галерия, където той стоеше от 40 години.
Чуха се какви ли не предположения — че трябвало да бъде преместен заради ерозията на времето, че царят искал да разчисти двореца и какво ли не още. И така паметникът на поета стои в двора на Музея на социзкуството и дори не е почистен. Разбрах случайно, че той вече е извън Националната галерия — по време на протестите бяхме една голяма група и като минавахме оттам,изведнъж видяхме, че паметника го няма.
За мен този акт е един от поредните опити Никола Вапцаров да бъде изваден от българската литература. В Скопие се борят, за да го запишат като основател на македонската литература, а ние постепенно го изтласкваме от нашата. Какво означава това — че България се отрича от Вапцаров? Даваме си го най-послушно на македонците. Ами ако тук паметникът пречи, нека направо да го дадат на македонците, да не хабят излишни пари да му издигат нов.
Но историята е стара — за 100-годишнината на поета не разрешаваха честванията да се направят в Народния театър и се наложи обаждане отгоре на министъра на културата Вежди Рашидов, за да се случи това.
Сега мястото на паметника на Вапцаров в Националната галерия стои голо, а то беше твърде символично — те двамата с Владимир Димитров — Майстора се гледаха. Паметниците бяха поставени много интересно -сякаш поетът и художникът водят диалог. А великият художник се е познавал с дядо ми Йонко, бащата на Вапцаров. Но кажете ми, както се преместват паметниците, с какво ще останем за бъдещите поколения. Само ще припомня, че Вапцаров е преведен в 92 страни, на 64 езика. Той получава световна награда за мир. Кой друг българин я е получил. А и нека не забравяме, че поетите и писателите са съвестта на човечеството. Така че преместването на паметника в покрайнините на София е опит да се извади съвестта от историята на човечеството.
Сега към искането паметникът на Вапцаров да се върне в Националната галерия се присъединиха доста хора. Освен Съюза на писателите с тяхната декларация, за същото настояват и Съюзът на писателите в Стара Загора, Димитровград, Запасните военноморски сили, Военноморско училище „Никола Вапцаров», 91 читалища и 55 училища от цялата страна.
Нека в заключение да кажа, че Никола Вапцаров е творец с мощ в поезията. Той е вдъхнал вяра на този народ, а тъкмо тя започва да се заличава и да липсва. Та нали човек живее заради самото име и самата вяра. А ние, българите, винаги сме се борили за нашето минало, но никой не се бори за бъдещето.
http://www.vsekiden.com/index/articleprint/articleid/132493
