Откъси от произведения на класика на българската литература с неговия подпис водят туристите по бележити места. «Кои са тез, дето съдят на хората и редят световните работи, кой им дава таз сила, имат ли господ?» — редовете от «Вълкадин говори с бога» са изписани върху метална табела под стария бор до дома-паметник «Йордан Йовков». Възстановеният розариум в градския парк «Свети Георги» посреща посетителите с възклицанието на Люцкан: «Роза! — говори Люцкан. — Бяла! Любов, която въздиша.» Страници от «Последна радост» са запечатани върху метален знак и край къщата-музей на писателя: «Нещо много оригинално, полусмешно и полусериозно имаше в характера и в самата фигура на Люцкана… Тоя кротък и простодушен човек можеше да има само едно настроение: някаква възторжена мечтателност, някакво тихо и самодоволно блаженство, за което сякаш нямаше никаква видима причина». В двора на къщата, в която Йовков се венчава за младата учителка Деспина Йовкова през 1918 година, вече е поставена бронзова фигура на неговия герой, така както го описва — с бомбе и редингот, а в ръката държи кошница. Край новата чешма на градския площад друг надпис пренася атмосферата от «Чифликът край границата»: «На едната страна на мегданя се редят магазини, напреки — малки кафененца и адвокатски кантори, а насреща е околийското управление. До него, малко по-нагоре има чешма».
Знаци от «По жицата», «Песента на колелетата» спират туристите и пред паметника на разказвача по главната улица и край храма «Свети Георги», информира още БТА.
В рамките на проекта «Йовковият Добрич — съвременна туристическа дестинация», който ползва ресурс от 3 602 000 лева, се подготвя нова експозиция за писателя, съобщиха от Регионалния исторически музей. Вече са обновени музейни обекти, свързани с живота и творчеството на класика, а скоро туристите ще могат да ги посетят и по веломаршрути. НДТ
