BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Панайот Панайотов: Записах последната песен на Найден Андреев

Дуетът на Панайот Панайотов с Росица Кирилова беше най-шумно аплодираната песен на фестивала „Бургас и морето», който се проведе в събота в крайморския град. Въпреки това обаче „Бургаски спомен» остана без награда — не получи нито приза на публиката, нито на журито. Панайот Панайотов твърди, че лично за него наградите никога не са били от първостепенно значение, той се радва на аплодисментите, които е получил от хората. След месец той ще се явява на още един конкурс. Този път с песен на големия композитор Найден Андреев, която се оказва последната в живота му. Двамата работят по нея малко преди Андреев да бъде покосен от инфаркт.

Г-н Панайотов, песента „Бургаски спомен», която изпълнихте заедно с Росица Кирилова на фестивала „Бургас и морето», беше най-аплодираната, но остана без награда. Това натъжава ли ви?

Чувствам се много доволен, защото нашата песен наистина беше най-бурно аплодирана. Не съм доволен, че не получи наградата на публиката. Но тези неща съм ги преживявал и преди, вече гледам малко по-философски на тях. Ще ми бъде мъчно ден-два. След това ще ми мине и отново ще бъда същият човек, когото хората познават.

Наградата на журито спечели една малко позната певица — Стефка Емилова. Какво мислите за нейната песен „Как да ти кажа»?

Хубава е. Всички песни са много хубави. Аз уважавам труда на всичките си колеги. Смятам, че щом песните са допуснати до конкурса, значи са хубави. Тя поне няколко пъти се е изпотила, за да я изпее, значи заслужава уважение. Но единствената ми забележка е, че лично аз не обичам бавните балади, а тази песен е точно такава. Не мисля, че са подходящи за фестивала. Те само натъжават публиката още повече. Личното ми мнение е, че трябва да има повече стегнати, ритмични песни. Не точно весели, но такива, които могат поне малко да повдигнат духа на българина. Нашата задача — на музикантите — е да даваме посока на настроението на хората. Това е мисията на нашата музика. Нашият дует с Роси Кирилова звучи така, че да приповдигне настроението. Моето мнение е, че музиката има мисия. Не може, каквото ти хрумне, веднага да го представяш на хората. Това е моята философия от известно време.

И в живота ли се придържате към тази философия — винаги да търсите светлата страна?

Да, само това е важно за мен. Искам всичко около мен да ме зарежда позитивно и да чувствам положителната страна на живота и най-вече на хората. Сега ние, българите, се намираме с особен период и музиката ни има много, много важна роля за хората. Затова не ми влияе фактът, че не получих награда на „Бургас и морето». Аз се чувствам много добре, защото бях аплодиран, високо оценен от публиката. Това е най-важното, а наградите са нещо второстепенно. Това, че не съм взел награда, не ми пречи да продължавам напред.

Направихте турне в чест на Тончо Русев заедно с още шестима ваши колеги. Как го оценявате?

Това турне още не е приключило, то ще бъде продължено. Събрахме се, смея да кажа, седем велики певци от нашето поколение (Панайот Панайотов, Стефка Берова, Росица Ганева, Росица Кирилова, Силвия Кацарова, Петя Буюклиева, Христо Кидиков). Направихме концерти в 4 града, които бяха много успешни. Но това турне ще бъде продължено. Не мога да кажа кога и къде, защото все още се уточнява от организаторите. Това беше един много успешен ход на нашата формация като идея. Оказа се, че по-голямата част от народа има нужда точно от такива песни и от такива певци. Искам дебело да подчертая: нашето поколение си има много, много голяма аудитория. За съжаление, като липсва реклама, хората не знаят каква музика има около тях и не я слушат. Тези концерти ориентираха много голяма част от публиката в България — от хората, които слушат популярна музика, а не чалга. Затова и занапред ще правим доста концерти. Сега те бяха посветени на Тончо Русев, но ние можем да сменим мотото — може да е „Вечните песни на България» или нещо друго. Всеки от нас има много голям репертоар и можем да пеем още много. Публиката иска нещо ново непрекъснато. Това беше нещо ново за нея. Защото понякога доброто старо се явява като нещо ново за хората.

Казахте, че липсва реклама. Защо според вас няма реклама? Защо вашата музика като че е съзнателно изтикана на заден план, за да се лансира друг тип музика?

Кажете ми вие защо? Просто няма реклама. Няма показване на нашите песни. Песента е готова, продуктът е готов, телевизиите трябва да проявят някакъв интерес, трябва да имат съответната политика. Като пуснат няколко пъти една песен, тя ще стане популярна. Това е рекламата. Изкуството има нужда от нея. Но за нашата музика това не се прави. Една песен, един концерт, едно мероприятие, ако не се отрази от масмедиите, особено от телевизиите, как хората в Стара Загора или в Раднево ще разберат, че нещо се е случило? Няма как. Сега ние, артистите, си разделяме енергията. 50% от енергията ни отива за творчество, другите 50% — в търсене на пътища до медиите. Това са много усилия! През годините ми се набива една мисъл — че човек, като стане поп певец, му трябва много здрав кръст. Защото усилията удрят в кръста.

Има ли съзнателен опит да се лансира простотията?

Какъв опит? То това си е успешен проект, който може би дори вече приключва. Не само се лансира, но се издига ехеееее, там, където дори не е подозирала, че може да съществува — на такива висоти. Едва ли тези, които правят чалга, са предполагали, че някога ще станат полкова популярни. И не забравяйте, че чалгата е и в начина на живот, не само в музиката. За сметка на тях, за да има баланс, се изритва нашият жанр. Това е естествено. Е, като оптимист, нищо не ми коства да кажа едно клише: аз се надявам на нещо по-добро. Но дълбоко в себе си съм много, много омерзен и огорчен и едва ли се надявам чак толкова много.

Но все пак турнето ви е минало добре, хората ви аплодират, когато ви слушат, значи има светлина в тунела?

Е, турнето беше добре, но аз гледам и в бъдещето, мисля няколко хода напред. Това турне ще мине, сезонът ще мине, а после? Телевизионните формати, които зарибяват масовия зрител, тази риалитита, колко такива като мен взимат участие в тях в съотношение с разни чалгаджии? Много малък процент. Тогава какво става?

Планирате ли нещо ново освен песента с Росица Кирилова?

Фестивалът „Пирин фолк» е само след месец. Там ще пея песен на покойния Найден Андреев. С тази страхотна песен, която се казва „Еделвайс», аз ще се боря в конкурсната програма. Не си спомням дали там има награда от публиката, или само журито се изказва. Но така или иначе моята мисия е да правя хитове. Къде успявам, къде не… В неделя бях в Поморие за началото на Националната седмица на морето. В морските градове всяка година има такова мероприятие, аз го открих в Поморие с голям концерт на площада пред огромна аудитория. Трябваше да видите реакцията на публиката! Те казаха: „А, значи не само чалгари могат да идват тук и да ни пеят!». Всички пееха хитовете ми.

Как приехте новината за смъртта на Найден Андреев и защо като че големите творци си отиват наведнъж?

Там ред няма. Всъщност, те си отиват у дома. Кой кога ще си отиде, знае само един — нашият Създател. Но хич не му беше ред на Найден. Защо си отиде, никой не знае. Не мога да говоря за него в минало време — много интересно. Няколко пъти се опитах с „беше, бил е». Но не мога така! Той ми е пред очите! За мен той е „сега, днес». За мен винаги ще си остане в сегашно време. Защото нито е лежал болен, нито е имал кой знае какви проблеми. Може би моята песен „Еделвайс» беше последната му песен. Направихме я заедно. Сега чувствам два пъти по-голяма отговорност към нея. Защото отговарям и заради него. Работихме по нея през май и юни. Няколко пъти я записвахме. С големи претенции тази песен отива на конкурс.

Какво вложи той в тази последна песен?

Той искаше това да бъде неговият втори „Устрем». Не знам дали ще стане, но я правехме с тази мисъл. Това беше неговият най-голям успех и амбицията на Найден беше това да е вторият ми подобен успех. Това е изключителна отговорност за мен, след като той си отиде.