[flv:http://static.bnt.bg/public/files/articles/201310/110799.flv 404 338]
Един от най-лиричните български поети, Евтим Евтимов навърши 80 години.
Юбилея си той отпразнува с премиера на мемоарите си — «Разрушаване на паметника». На тържеството присъстваха много от приятелите и почитателите на Евтим Евтимов.
«Примириш ли се, пристига старост. Примириш ли се, пристига мрак.» Пише поетът. Но каква ти примиреност.
И на 80 години издава нова книга: «Разрушаване на паметника», работи като главен редактор на вестник «Новият пулс», в търсене на нови таланти. И още се нарича един поет на средна любовна възраст.
Роден е в Петрич, тръгва по даскалския път, стига до ръководни върхове като директор на издателство «Народна младеж», когато именно той пуска в печат скандалната за времето си книга «Фашизмът» на Ж. Желев.
Но едно приятелство — с композитора Тончо Русев, и една любов — с поетесата Петя Йорданова са виновни всички да знаем кой е той и поколения наред да пеем «Високо» и «Протегнах две ръце да те прегърна» на ФСБ, «Горчиво вино» и «Ти си любовта» на Веселин Маринов, «Ако ти си отидеш за миг» на «Импулс», «Грешница на любовта» на Лили Иванова. Тези текстове го правят може би най-нежния съвременен ваятел на думи и емоции.
И неговата голяма любов с Петя била грешна, и двамата били семейни, но влюбен в любовта, Евтимов й се радва и се вдъхновява от нея, вместо да се свива от ръмженето на околните:
«Може само веднъж да целуваш, ала тази целувка една,
до последния дъх да гори, до последния дъх… и до гроба.
Стига заеми! Стига везни! Искам обич за обич.
Сега, на 80, може да е сигурен, че е дал и е получил обич от хората.