Кажи, перо, защо пак заора
във нивата, в която никне песен?
И пак за тема Йовков ти избра
във тази тиха ноемврийска песен?
Когато младо жито вдига ръст
от семето, заровено в браздите.
И в скромните си къщички от пръст
са скрили свойте лъкове щурците.
Когато грозд от лозе и асма
се пени и във бъчвите лудува.
Когато оплодената земя
отново едри хлябове сънува.
Земята равна, старият Балкан
ръце са сплели във прегръдка здрава.
Един вълшебник с името Йордан
в небето на България изгрява.
Слова реди със патос несравним
пред светия олтар на красотата.
До него са Люцкан и Серафим,
човешката любов и добротата.
Пиши, перо, за Йовков с много жар.
Изплитай стих за него. Нямай мярка.
Защото в мен върви един жътвар
с направена от Господ паламарка.
Защото в мойте нощи, в мойте дни
проблясва спомен като златна буца.
Запрегната, не спира да звъни
една Силияшарова каруца!
Генчо ЗЛАТЕВ
http://www.ndt1.com/article.php?story=20131108144957853&query=%25EF%25E5%25F0%25EE
