Легенди се разказват за красотата на днешния български патриарх. Чарът и излъчването му са неизменни и досега, но на по-млади години Неофит беше като картина, спомнят си контактували си с тогавашния епископ. С достолепна осанка, буйна дълга черна къдрава коса и блестящи сини очи, Неофит събирал моментално погледите на всички девойки. Хората се обръщали след високия мъж с расо, който често е забелязван да върви пеша в центъра на София.
В зората на българската демокрация Неофит е главен секретар на Светия синод. И досега се разказва за случай от началото на 90-те години, когато епископът пристига на пресконференция в централата на КТ „Подкрепа», поканен от синдикалния лидер Константин Тренчев. Срещата на профсъюза с журналисти е започнала, когато вратата на залата се отваря и влиза висок мъж в черно расо — все още не толкова популярният епископ Неофит. Настава пълно мълчание. Всички погледи са приковани в леко усмихващите се сини очи на отеца. Чува се глас на млада репортерка: „Боже, колко е прекрасен!». Епископът красавец започва да се смее.
По онова време Неофит освен главен секретар на синода е и председател на църковното настоятелство на черквата „Св. Александър Невски». Епископът изиграва важна роля по време на разкола в църквата в преговорите за освобождението на окупираната Синодална палата. А миряни днес си спомнят, че специално са обикаляли около сградата на синода и катедралния храм да зърнат смайващия с красотата си свещеник.
Купувал бира и шоколади на студенти
Освен че е красив, още от млад дядо Неофит бил и много щедър мъж, разказват запознати. Често, когато вървял по централните столични улици примерно от „Св. Александър Невски» до синода или пък до Духовната академия, чийто ректор бе, той се отзовавал на молбите за помощ на малки и големи. Бъдещият патриарх много обичал да се разхожда по ул. „Московска» и да си говори с децата, които пък го обожавали. Понякога, когато не им достигали стотинки за боза или дребни сладки, дядо Неофит с охота им давал. Друг път сам им носел шоколадчета и бонбони. „Бяхме една тайфа студенти, които живеехме в близост до „Ал. Невски».
Играехме футбол по „Московска». Много ни се пиеше бира, но не ни стигаха парите. Изведнъж откъм храма се зададе дядо Неофит с достолепна походка. Той беше нашето спасение. Втурнахме се към него и с умоляващ поглед му казахме: „Дядо, дядо, дай, моля те, пари за една бира». Неофит ни погледна със сините си очи, засмя се, бръкна изпод расото, извади портфейла си, подаде ни банкнота от левче и каза с усмивка: „Ето ви за две». Тази случка от края на 80-те години разказа пред „Всеки ден» 43-годишен мъж, който тогава бил студент и лично помолил епископа да купи пиво на младежите.
http://www.vsekiden.com/143169
