Кумството е цяла институция, много почитана и много важна в сватбения празничен комплекс. За кум се кани този, който е кръстил младоженеца, или приемник, който той сам определи — някое от децата си — син, зет и пр. Затова и на много места не се прави разлика между кръстник — участвал в кръщението, и кум — кумувал на сватба.
По различните места на страната кумът се нарича още „калтата», „кал-мана», „калимана», „нунка», „батиная», „кръстница». В книгата употребяваме общо за всички области кум и кумец.
Кумството се предава по наследство. Още като момче детето наследява кумовата група на баща си. Бащиният му кум, наричат го „стар кум», „стар кръстник», има право и сам да го кръсти или да определи кой друг да го направи.
Наследяването на кумството става само по мъжка линия. Дъщерите от групата на кумците, когато се омъжат, приемат кумовата група на съпруга си.
Кумството се наследява и по мъжка, и по женска линия. Старият кум може да преотстъпва правото си и на сина, и на зетя си.
Новият кум започва кумството си от определен момент, най-често от сватбата.
Кумското право не се губи дори когато е определил друг да кумува на сватбата.
Правата на стария кум приемникът получава едва след смъртта му.
Смяната на кума може да стане, когато някаква беда тегне над кумеца му. Надяват се, че с промяната на кума, ще се прекъсне и бедата. Поканата за кумство се отправя от родителите на младоженеца. Те са готови на всичко — да отложат сватбата, да направят големи разноски, но да поканят своя кум. От него се очаква да им отвърне по същия начин. Участието на кума в сватбата започва от годежа. Той трябва да приготви в определеното време всичко за прикриването, пребулването на невестата -було, венец и пр. Без значение е дали ще ги купи, или ще ги вземе назаем. Ако е пропуснал да подари досега комплект дрехи на кумеца си, сега е крайно време да го стори. Кумецът е длъжен да покани кума си на „кумова вечеря» (среща се и като „хранене на кръстник», „закумване на кум») непосредствено преди сватбата.
На трапезата са кумът и групата му — „подкумници». Сега те са поставени по-високо от роднините на момчето. На места след кумовата вечеря кумът си прави свое знаме, еднакво с това на младоженеца. Ако идва от друго населено място, не отсяда у кумците си, а другаде и там прави зна¬мето. По време на сватбата се изпълняват всичките му желание и се обгражда с почит и тържественост. Народът е казал: „Пред кум се вода не гази», „На кумово куче пътят не се пресича».
Понякога кумът лично бръсне младоженеца или присъства на ритуала.
Кумата присъства на обредното плетене на невестата.
На сватбата кумът е винаги начело, на най-личното място.
На сватбата при влизането в дома на невестата кумът плаща, сваля (или нарежда да свалят) кърпата на моминото знаме, преодолява различните препятствия, поставени за сватовете.
Кумата приготвя венците за младоженците. Подарява огледало на не¬вестата. Тя е в центъра на важно обредно действие в дома на момата -прикриването.
Понякога кумата извежда невестата от дома й.
Кумът „купува» сватбеното дръвце (бор, елха, дъб, бахча и др.), както и „кумовия хляб», приготвен специално за случая.
Кумът и кумата участват пряко при венчавката на младите.
След излизането от храма ръсят, „сеят» просо, жито, бонбони, захар…
На сватбената трапеза кумовете и водените от тях подкумници са на централно място.
Даряват се или първи, или веднага след свекъра и свекървата.
Преди брачното съставяне младите получават „прошка» и благослов от кума.
Понякога кумовете лично отвеждат младите до брачната им стая.
Кумата води шареното хоро след успешно свождане.
В някои селища кумът понася и бедите, които се очакват след злощастно свождане или ако се скрие недевството на невестата. Особена отговорност поема кумата.
Блага ракия се носи на кума, заедно или почти веднага след като се занесе на тъста и тъщата.
Кумата често е тази, която сваля булото на невестата, събува и съблича горната й дреха на Гергьовден, участва в замерянето на младите със сирене.
Пред кумовете невестата „говее», докато не й дадат „прошка» — най-често на „повратки» или на първия Ивановден.
Кумът се почита наравно с роден баща, оказват му се съответните почести — целуване на ръка, стоене прави в негово присъствие, искане на прошка, разрешение за брачното свождане, говеене на невестата, всеки¬дневно посещение с принос, получаване на прошка всяка година.
Поддържането на кумството за кума е не само право, но и задължение.
http://focus-news.net/obichai
