
Вторникът на 18 юли през 1837 г. — точно преди 177 г., е бил съвсем обикновен ден. В един малък подбалкански град хората изпълнявали ежедневните си задачи. И въобще не подозирали, че в този ден се случва нещо необикновено, което ще промени съзнанието и съдбата на българите за поколения напред. В този ден едно семейство очаквало второто си дете. Бащата Иван Кунчев, рус и синеок, бил бояджия по занаят, но изхранвал фамилията си основно от правене на гайтани. Сред съгражданите си бил прочут с честността си и чувството си за справедливост.
Майката Гина била дъщеря на занаятчия — неземна хубавица с черни очи, описват я съвременниците й. В този хубав летен ден тя родила Васил. Детето наследило нейните решителни черти на лицето, а русата коса и сините очи взело от баща си. Семейството имало общо 5 деца. Най-голямата е Яна, следват Васил, Христо, Петър и Марийка, която починала на 4 години от шарка.
Семейството живеело в малка едноетажна къща с двор в северната част на българската махала в Карлово. Построена е през XVIII век от Кунчо Иванов — дядо на Апостола. Около годините на Освобождението къщата рухва, тъй като дълго време е необитаема. През 1933 г. по проект на арх. Димитър Иванов е реконструирана с помощта и даренията на карловци, дъщерите на сестрата на Левски — Яна, и войниците от местния гарнизон. Къщата музей отваря врати за посещения през 1937 година. В двора има паметник на майка му Гина. В съседство се намира и Чардаклиевата къща, където живяла лелята на Левски Дона Чардаклиева. Днес в нея се пазят много ценни вещи, снимки, документи в оригинал и картини, изобразяващи живота на Дякона. През 2000 година в музейния комплекс е включен мемориалният параклис «Всех святих болгарских «, построен в памет на Апостола. В него в стъклена кутия се съхраняват косите на Левски, които той отрязва, когато решава да се посвети изцяло на революционната борба. Това се случва навръх Великден през 1864 г. Дякон Игнатий е с двама приятели в местността Алтън Чаир, където днес се намира улица «Васил Караиванов». Младият монах иска да отрежат косите му. Те обаче се стъписват и отказват. Тогава Васил сам се подстригва и ги моли те да минат с ножицата неравностите. След това отива при майка си, за да заяви, че поема по нов път. Дава й косите с пророческите думи: «Мамо, вземи косата ми, та я скрий в съндъка си, защото аз се отделям от тебе, и когато чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопят и непогребан.»
Днес Карлово е малък град, разположен на хълм, скрит в полите на величествената Стара планина. През 1482-1485 г. околните землища били подарени на Карлъзаде Гаази Лала бей от султан Баязид Втори. Оттам идва и името на градчето. В периода от 1953 до 1962 г. е прекръстен на Левскиград. После обаче връщат старото му име.
Още със слизането от влака на малката гара с 4-5 коловоза човек усеща нещо различно, което липсва в големите градове
Дали е уханието от розовите градини, или пък свежият полъх от Балкана? От влаковата спирка целият град се вижда като на длан на фона на върховете на Стара планина. Уличките са малки и павирани, а повечето къщи са строени преди Освобождението.
На почти всеки от високите дувари има плоча, която напомня, че оттук е минал Апостола. В къщата на Неда и Гана Тачеви Левски се е крил от заптиетата. Там е съхранявал и архивите на революционния комитет. В дома на Райно Попович — виден карловски учител и просветител, младият Васил ходел на уроци по църковнославянски език и църковно пеене. Той бил връстник и приятел със сина на даскала — Теофан Райнов. От тази къща поема и последния си поход — през Балкана, Троян и Ловеч към Къкрина, където е заловен.
В дома на Ганю Маджереца, член на карловския революционен комитет, Левски винаги е намирал подслон. Тук е ушито знамето на карловския комитет, поръчано лично от Апостола, което днес се съхранява в къщата музей. При подготовката на Априлското въстание домът на Маджереца е посещаван от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков и други революционни дейци.
Духът на града те връща назад във времето и виждаш как историята се твори пред очите ти.
Докато ходиш из улиците, можеш да си представиш как се е зараждала идеята за свобода как местните са предавали от уста на уста слуховете, че се създават български легии в Сърбия и Румъния, в които участва и съгражданинът им Васил, синът на Иван и Гина. И как чрез тайни завери се създават революционни комитети, в които се говори и работи непрестанно за Освобождението на България!
Витае и споменът за турските зверства, извършвани над мирните жители. На 20 юли 1877 г. са избити над 1000 карловци. Орди от башибозуци убиват почти цялото мъжко население. Сечта е безмилостна. Голяма част от жертвите са от местната интелигенция — учители, свещеници, търговци, лекари. Този гибелен ден от историята на малкото градче е познат като Страшното.
Сега на почти всяка улица има чешма, която е построена в чест на някой прочут карловец. А хората и до днес пият вода със специални черпаци, както е било едно време. Из целия град има билбордове с цитати на Апостола.
Местните хора са съхранени, като че ли излезли от Вазовия роман «Под игото». Те са любезни, добри и гостоприемни — нещо рядко срещано в днешни времена. По кафенетата и на пейките на площада по-възрастните още разказват истории на младите за славните революционни борби срещу османските поробители.
Седнах да пия кафе в заведение близо до паметника на Левски. Възрастен мъж веднага разпозна, че не съм местен. И не пропусна да ме върне назад във времето, когато тук е бил Апостола . «Едно време ей там имаше една къща, в която Левски се е крил! Минаваше се през едно тунелче под къщата и право на улицата излизаш. И аз съм минавал. То беше ниско и на колене вътре лазиш. С времето обаче се разруши къщата».
Днес в Карлово има десетки паметници, сгради и плочи, напомнящи за Апостола на свободата. Градът, освободил се от османско иго на 8 януари 1878, е невероятен културен и духовен център, който всеки българин трябва да посети.
Паметникът
на Левски се намира в центъра на Стария град
близо до църквата «Св. Никола». Построен е през 1903 — 1907 година по проект на скулптора Марин Василев. Дяконът е изобразен в цял ръст. В дясната си ръка държи револвер, а лявата сочи към небесета, сякаш се опитва да вдигне народа. До него е застанал ревящ лъв, който символизира разбунтувалия се български дух. В най-ниската част на монумента са изписани имената на карловци, дали живота си за Свободата.
Недалеч от паметника е църквата «Света Богородица». Левски служи като дякон в нея от 1859 — 1862 година. Построена е през 1851-а от майстори-строители от Карлово и Брацигово, а изтъкнати зографи от Банско, Трявна и Самоков рисуват иконите. Камбанарията е вдигната през 1897 година и е висока 25 метра. На северната част на църквата карловският художник Дечко Тодоров е изписал момент от ръкополагането на Апостола в дяконски сан.
До храма «Св. Николай», който се намира срещу историческия музей, е гробът на Гина Кунчева. Тя успява да дочака Освобождението и умира едва няколко дни след това от мъка за внучките си.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2014-07-18&article=499092
На 18 юли се навършват 177 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.
Той е роден в подбалканското градче Карлово. В много бедно семейство, в което твърде млад на Васил му се налага да стане глава на дома след смъртта на баща му. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но твърде бързо манастирът става тесен за него.
Както пише поетът Вазов за него: «Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!».
Васил напуска манастира. Стига в Белград, където Раковски подготвя млади мъже в първата българска легия. Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.
Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална революция. Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация.
Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че «Нашето дело зависи от нашите собствени усилия». Турците го търсят непрекъснато. Той непрекъснато успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер — «Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее».
Апостолът на свободата е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него. Обесен «там близо край град София» на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта.
Парадокс и до днес остава фактът, че българите отбелязват повече е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет.
Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите, аскет и борец срещу корупцията, както сега е модерно да го наречем, без самият да е корумпиран.
«Нашата работа зависи от нашите собствени усилия», «Народната работа стои над всичко», «Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва», «Времето е в нас и ние сме във времето»,
«Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си».
Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на свободата Васил Левски.
По повод отбелязването на годишнината на 18 юли в 21:00 ч. президентът Росен Плевнелиев ще посети град Карлово, където ще участва в тържествената церемония, с която ще бъде отбелязана 177-годишнината от рождението на Апостола.
