BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Ден на бесарабските българи

На 29 октомври 1838 г. е осветен храм-паметникът „Свето Преображение Господне в Болград», Южна Русия (днешна Украйна). Той е построен с труда и средствата на българските колонисти. Съборът в българската светиня е един от най-големите в миналото и сега за православната християнска общност. През 1938 г. в България тържествено е отбелязана 100-годишнината на храма. Тогава се ражда идеята 29 октомври (16-ти по стар стил) да бъде ден на бесарабските българи. С този акт се отдава дължимото уважение на тази общност, която е участвала в борбите за национално и културно възраждане на българския народ, и в строителството на Нова България след Освобождението през 1878 г.

Традиция е вече всяка година на 29 октомври, Деня на бесарабските българи, Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийски българи „Родолюбец” да организира мероприятие по повод на празника. Дълги години темата за бесарабските българи бе във информационен вакуум. Макар че още през 1938 година Инициативен комитет излиза с предложение — 29 октомври да бъде обявен за Ден на бесарабските българи, първото официално честване е организирано в София през 1998 г. от Дружество «Родолюбец» по инициатива на члена на дружеството Мирчо Сливенски, чийто баща е родом от сливенската махала на град Болград. През последните години българските дружества в Украйна и Молдова провеждат мероприятия и акции посветени на празника.

„За ония, които запазиха духа си» — за заслугите на бесарабските българи
Далеч от нас са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди поданици, чужди граждани, данъкоплатци, войници. Те са, и навеки остават неделима част от българската народна снага, на българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях. Тая връзка е двояка и здраво сплетена: кръвта, която вода не става, и духът, който не умира и всичко побеждава.
Нека никога не преставаме да мислим и се грижим за нашите братя — българите в Бесарабия, а един ден в годината — 29 октомври, по стар стил 16 октомври, годишнина от освещаването на въздигнатия от тях в Болград български храм-паметник „Свето Преображение Господне» — да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух.

Това е обръщението на главния секретар на патриотичното движение „Отец Паисий» Димитър Тодоров към читателите на вестник „Българска Бесарабия». Изданието излиза с един единствен брой в София на 28 ноември 1938 г.

Първото училище
Важен момент в развитието на Болград е откриването на първото общообразователно училище, известно като Болградска гимназия „Св. св. Кирил и Методий». Тя е учредена с грамота на молдовския княз с български произход Никола Богориди на 28 юни 1858 г. Гимназията е играла голяма роля в българското Възраждане. Учениците й се включили в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Първите й политически, военни и културно-просветни дейци възстановявали следосвобожденска България.

МАКСИМ ДИМИТРОВ
Пресцентър
Skype: maksim_dimitrov

www.bg-ua.org
Информационен портал
за Българите в Украйна
Одеса

Уважаеми сънародници!

Честит Ден на бесарабските българи! Преди два века съдбата е отредила на нашите предци да напуснат Балканите в търсене на спасение от Турското робство. Хиляди български семейства заселват голите степи в Бесарабия, където пренасят силният български дух, създават се села, училища и църкви. Именно в Бесарабия се раждат и се обучават десетки видни дейци от българската история, които участват в Освобождението на България. Сред потомците на бесарабските българи има както видни политици, пълководци, така и учени, и юристи. Това са министър-председателите Александър Малинов и Димитър Греков, генералите Данаил Николаев и Георги Агура, първият ректор на Софийския университет Александър Теодоров-Балан и много други.

Както преди, така и днес, българите в Бесарабия никога не забравят за своите корени. И след 200 години живот в новата земя нашият народ е запазил българското самосъзнание. Въпреки управлението на различни държави и политически режими, днес в селата звучи щастливият детски смях, ечат съборите, отбелязват се Коледа и Лазаровден, тропат се хора и се пее българската песен, предадена от поколение на поколение. Ние имаме възможност да четем вестници и да гледаме предавания на роден език. Ние се стараем да го запазим чрез откриване на неделни училища. Вървейки към заветите на нашите предци, ние се гордеем с нашето минало и сигурно правим крачки напред.

Позволете ми от името на Всеукраинската общественна организация „Конгрес на българите в Украйна“ да ви пожелая здраве, благополучие на семействата ви и добри дела, с които да се гордеят нашите потомци!

С уважение,

Юрий Граматик
Президент на
Всеукраинската обществена организация
„Конгрес на българите в Украйна“

Скъпи сънародници!

В един от последните октомврийски дни ние отбелязваме Деня на бесарабските българи. Това е ден на онези българи, които преди два века са напуснали България, търсейки спасение от Турското робство. Това е ден на онези българи, които десетилетия след това се връщат от Бесарабия, за да помогнат на България в Освободителната война. Това е ден на онези българи, които успяват да запазят родния език, култура и обичаи и да ги предават от поколения на поколения далече от България. 29 октомври е символ на силния български дух.

Ние сме горди потомци на силен и велик народ. Нашата история ни дава ярки примери за успешни лидери, чиито дела ни карат и нас да се стремим към запазването на българското ни самосъзнание.

Скъпи сънародници, честит празник! Пожелаваме ви здраве и силен дух. Нека думата българин бъде истински извор за чисти и добри дела!

С уважение,
Български младежки клуб „Актив“
Украйна, Одеса

На 29 октомври 1838 г. в Болград е осветен трипрестолният храм «Свето Преображение Господне» (15 октомври ст. ст.). В изграждането на храма е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи. Храмът се освещава от бесарабския владика архиепископ Кишиневски. Освещаването се извършва в присъствието на хиляди хора — домакини и гости от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни. Тогава за пръв път зазвъняват петте големи камбани на новия храм. Тази част на Бесарабия е била в пределите на Руската империя, а българските преселници са имали статут на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската протекционистична политика спрямо изселващото се население от поробена България. Така в края на 18-и и през 19-и век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко, Молдова и Бесарабия. Съгласно дадените им права и привилегии, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села.