Като първи номер ще чуете песента «Аз не съм вече дете», композитор — Спаска Спасова, диригент — Спаска Спасова, солист — Спаска Спасова…» Този крилат рефрен от детския филм «Рицарят на бялата дама» с пълна сила се отнася за 26-годишния учител в Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка Ганчо Гавазов. Той обира наред наградите на престижни фестивали с хора и оркестъра на училището, освен това свири на гъдулка и преподава на инструмента, композира и пише аранжименти за народни песни. А за капак и дирижира.
Учениците му го обожават. Харизматичният учител смята за своя мисия да направи фолклорната музика достъпна и интересна за младите и така аранжира песни и сюити, че да са в крак с времето си. С такъв закачлив и модерен аранжимент на хумористичната народна песен «Забурил бех» той спечели първа награда на Националния конкурс за авторски вокални и инструментални произведения на фолклорна основа «Нова българска народна музика в 7/8» в Чепеларе миналата есен. Пиринската песен разказва как един мъж забравил да се ожени, но се оказало, че му намерили жена — снагата й «като ренде, ръцете й — криви вили, главата й — бански котел…» Тя
обира овации наред и се превръща в хит
Хорът на училището я пее с голямо удоволствие — личи си от усмивките и закачливите погледи на изпълнителите.
Ганчо Гавазов е убеден, че една творба е успешна, когато се прави според възможностите на изпълнителя, който ще я преставя. «Като правя нещо за състав или песен, в главата ми изниква с кого ще го правя. Така резултатът винаги е много по-добър, отколкото да направиш някоя трудна хорова партитура, без да те интересува кой ще я изпълнява и после да се чудиш защо не се получава добре», казва младият музикант.
Ганчо е от с. Каравелово, Карловско. Никой в рода му не се е занимавал професионално с музика. Но до един обичат и тачат фолклора. Селото му се слави с гъдуларската си школа и традициите в това изкуство. Към училището в Широка лъка го насочили родителите му.
«Първоначално бях скептичен към музикалните си занимания, но в Широка лъка изведнъж се промених, атмосферата е друга, хората са други, Родопите пленяват. Бързо осъзнах, че когато си с хора със сходни интереси, си в свои води и се отпуснах», споделя Гавазов.
Не може да забрави първия си ден в Широка лъка
«Минах по мегдана и баби ме заговориха на диалект, нищо не разбрах, но усетих с колко обич ми говорят», спомня си с усмивка Ганчо. Скоро научил диалекта и е категоричен, че той е най-лиричната и благозвучна българска реч. Приема се като награден, защото според него да учиш някого да пее, да свири и да се изявява с фолклора е най-висшето човешко обучение и същевременно най-патриотичното. Затова и не спира да благодари на преподавателите си, които са му помагали. За уменията си с гъдулката получил много награди още като ученик, за което отдава почит на преподавателя си Радослав Илиев. «Той успя да направи обучението ми интересно, като правеше специални пиеси за мен», казва Гавазов. Преподавателките Йонка Пейчева, която започнала да го учи на дирижиране, и Цветелина Бутракова му помогнали да кандидатства в Музикалната академия в Пловдив. Ганчо кандидатствал гъдулка и дирижиране на народни състави и го приели и в двете специалности, които изкарал паралелно. «Не мога да разгранича кое обичам повече — дали да свиря, или да дирижирам», казва Гавазов. Преди още да завърши, шефката на НУФИ-Широка лъка Стоянка Тенова го извикала на работа в училището. «Тя ми даде огромния шанс да започна веднага като преподавател», благодари Гавазов. В началото му било ужасно трудно с учениците. «Като започнах като учител някои от учениците още ми бяха съученици. Първите години ми беше трудно да изградя авторитет, но полека всичко си дойде на мястото», спомня си Гавазов. Сега е преподавател по гъдулка, диригент на хора и ръководител на вокалните групи.
«Страхотен учител, той е от младите учители и репетициите с него са много зареждащи, с много усмивки», казва Галя Велинова от Перник, която учи за певица. «Той е строг и справедлив. Не само че можем да научим много неща от него, но има чувство за хумор и ни развеселява, когато ни е тъжно», казва и Рафаела Аврамова от Чепеларе, която също учи народно пеене. «Той работи с нас така, че да ни научи всичко, което правим, да е с любов и е преди всичко наш приятел», обобщава бъдещата певица Радосвета.
Бъдещите певци имат четири репетиции по четири часа седмично, отделно Гавазов ги кара да слушат други хорове, за да знаят какво е било преди време. Неистово иска да накара българина като чуе за нова българска музика да не си представя скрибуцане. «Това изкуство трябва да се поднася по начин, интересен за хората. Българите, като чуят хорово пеене и не знаят какво е, докато чужденците задължително ахват. Искам да правя фолклор, който привлича младия българин», казва Гавазов.
На концертите на НУФИ в Широка лъка все по-често се случва половината публика да е с насълзени очи. Затова и младата му булка, която живее в Пловдив и също е гъдуларка, му прощава, че заради работата често отсъства.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4407103
