Мелник е прочут със своите пирамиди, възрожденски къщи и прекрасно вино. Но много посетители го приемат и като Мека на механите. Десетки са заведенията в най-малкия ни град. Но едно от тях е превърнато от своя собственик в храм на веселието. Той пък е чорбаджията, който ръководи и участва в обслужването. Негови камбани са чановете, които бие, за да усетят гостите му силата на българския дух. «За мен техният звън е символ на българщината, на човещината и на истината», признава 70-годишният механджия Илия Гърчев. Ако искате да усетите духа на някогашната истинска кръчма и да ви обслужи баш кръчмар, то си струва да отидете в Мелник.
При бай Илия няма да ви се размине и уханието на шкембе чорбата. Въпреки неодобрението й от някогашния министър-председател на Великобритания Уинстън Чърчил. Той е казал: «Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба». «Всеки има право на мнение. И аз не харесвам много неща в добрата стара Англия. Но същият Чърчил си е поръчвал «мелнишки еликсир» всяка година, пиел е виното ни като истинско биле», твърди бай Илия. Той е винаги на работа с бяла риза — символ на уважението му към клиентите.
Никак не е случайно, че наследственият гостилничар е кръстил заведението си «Хубава кръчма». Отвън има не повече от 5-6 маси, толкова са и вътре. Келнери са собственикът и двамата му синове. Между печките е царството на съпругата му Македонка. Илия от години привлича наши и чужди туристи с прочутото си «Любовно вино». «След първата глътка хората започват да се обичат. Малко магарешки трън в напитката на боговете върши голяма работа. Влюбените после чупят креватите, та хотелиерите искат да ме съдят», смее се Гърчев. Често обаче пред кръчмата му се струпват и възрастни хора, които посягат към бутилките с любовен еликсир. Сериозно признава, че тази напитка си остава най-голямата реклама за заведението му. «С това вино ще ме запомнят, ако не с друго», убеден е той. Негово верую е, че не само човек, но и кръчмарят се учи цял живот, винаги трябва да е наясно с настроението на клиентите си. А то, настроението, идва с чувството за хумор и усмивката, убеден е Гърчев. Кръчмата му е окичена с десетки забавни табели, които подканят и съветват туристите. Както стана вече дума, негово ноу-хау си остава «любовното вино». А табелата гласи дословно: «Прекрасно любовно вино. Правено под зоркото наблюдение на винен технолог. Любовното вино чупи легла наистина». Бързият специалитет тук е: «Студени кебапчета и топла бира». Климатикът пък е: «Вънка студено — вътре студено, вънка топло — вътре топло». Кръчмарят моли учтиво потенциалните си клиенти: «Елате при нас, помогнете, събираме за «Мерцедес». Гърчев предупреждава туристите, че «виното не иска снимки, иска купуване», както и че в «овчето мляко не се усеща участието на коча». «Животът е кратък, кръчмата е вечна», уверява в писмен вид зевзекът. Той не обръща внимание на критиците, които смятат, че надписите му са неграмотно написани. «Аз търся усмивката и чувството за хумор в хората, а не пълния член и граматиката», отсича той. В неговата кръчма супите са «мехлем», бобът е «масло», шкембе чорбата е «кеф», скарата е «разкош», сиренето е «муци», в менюто има и «умни агнешки главички с голям мозък и дълъг език». Често стряска гостите си с призива: «Топла бира, студени кебапчета».
Бай Илия е наредил в кръчмата десетки чанове над бара. Кожи от различни животни допълват интериора, направил е закачалки от рога аранжирал е бакърени съдове по стените. В кръчмата редовно се среща с атрактивни личности. Когато родното кино е в апогея си през последните десетилетия на миналия век, работи като шофьор във филмови продукции. Оказва се на една ръка разстояние от режисьорския стол на Людмил Стайков и камерите на Венец Димитров. Никога няма да забрави лакърдиите с Петър Слабаков, Стефан Данаилов, Джоко Росич, Невена Коканова, Стефан Мавродиев, Йосиф Сърчаджиев. «Бог ме дари с възможността да срещна тези изумителни хора. След като открих кръчмата, след снимки всички се изсипваха в нея. Освен кинаджиите идваха поети, бизнесмени, политици. Въртели сме гозби и сме точили вино за поета Евтим Евтимов, за Влади Въргала, за Фънки, за Жорж Ганчев, за Георги Мамалев, за Слави Трифонов. Да не се хваля, но някои от тях и досега ме наричат свой приятел», разказва кръчмарят. Пази си и скъп спомен от «великия» поет на любовната лирика Евтим Евтимов — снимка с него, а на гърба има остроумен и любопитен автограф: «На големия поет Илия Гърчев от неговия личен кръчмар Евтим Евтимов». Посрещал е стотици поети, артисти, бизнесмени, политици. «И сирийски бежанци да дойдат, и тях ще нахраня така, че ще останат доволни и никога няма да забравят идването си тук», кълне се бай Илия. Не спестява обаче критиките — особено към чужденците. «Гърците са капризни, а французите в последните години са пълна скръб като клиенти. Четири души опитват с една лъжица супата», чуди се той. Но за кратко. И е готов да посрещне нови гости и стари приятели.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=&article=513341
