Днес се навършват 100 години от освещаването на софийския храм «Свети Николай Мирликийски». Първоначално построен като параклис към руското посолство, той е бил издигнат в рамките на голяма програма за строителство на храмове при руските мисии. След събитията от 1917 г. България се превръща в един от центровете на руската емиграция. Статистически по брой руснаци, намерили убежище, София става третият център на руската емиграция след Париж и Берлин. Благодарение на архиепископ Серафим, който от 1921 г. е настоятел на руската църква в София, а днес почива в криптата й, храмът се посещава не само от руснаци, а и от българи. Мнозина днес свързват храма с чудесата на дядо Серафим, на когото миряните пишат писма с молби за благословия и изцеление.
Без значение дали денят е делничен, дворът на руската църква в София не остава празен. В криптата, където е гробът на архиепископ Серафим, влизат хора с угрижени лица. След известно време излизат същите хора, но изглеждат сравнително спокойни. Така е всеки ден, споделят жените в храма.
«Идват много хора. Повечето благодарят или пък молят за изцеление. Молят да си намерят работа. Търсят помощ. Пишат писма с надеждата желанията им да се сбъднат», разказва една от жените в църквата.
В криптата има няколко маси, на които миряните могат да пишат писма до дядото, както го наричат всички. Всъщност писането на писма е негово желание. «Дядо владика приживе е казал, когато почине, хората да идват при него на гроба му. Дал е дума, че ще откликва на техните желания, но само ако са написани», казва развълнувано жената. «Хората идват при дядото, молят се и плачат. Търсят помощта му и той ги упътва. Дядото никога не оставя човек, без да му е посочил пътя Трябва обаче много вяра», добавя тя. «Често идвам», отговаря с охота Елена Александрова, като уточнява, че в повечето случаи пали свещ за здраве, но когато има притеснения, също минава през храма. «Бях без работа две години, като по това време имах и здравословен проблем. Като почнах да търся, не ме приемаха никъде. Идвайки тук, написах на дядото, че търся работа, и веднага се намери. Това е сила, която действа. Това е сила, която ни помага. Може би хората трябва да вярват повече», убедена е Елена.
«От две години работя в църковния магазин, но като мирянин и богомолка съм от 48 години в храма», казва Сава Генчева. Жената казва, че не е писала до дядото, но с молитви той й е помагал неведнъж, особено като студентка. «Преди всеки изпит съм се молела и ми е помагал. Това не означава, че човек трябва да мързелува и да дойде да се моли. Трябва да се полага труд, а отвътре идва някаква сила, която опреснява ума», казва Сава. Баба й и майка й, които са живеели в Пловдив, познавали владиката и идвали преди всеки Великден при него на изповед. «Оттогава ние, аз и моите сестри, сме запознати с изискванията на владика Серафим за християнските ценности, които сме задължени да спазваме. Преди всичко обичта към ближния. Ние, хората, измъчихме, разпнахме Господа, той възкръсна и пак ни прости
Прошката е в основата на нашата християнска религия и освен това трябва да се обичаме», добавя Сава. В студентските години нейна колежка изведнъж загубила гласа си. Със скептицизъм се съгласила да отиде в руската църква и да се помоли на владиката. «Дойдохме с нея, тъй като се притесняваше. Помолихме се и като излязохме оттук, дори не бяхме стигнали храма «Александър Невски», гласът й се върна. Никой не повярва. В годините тук са идвали почти сакати хора. Посещението на гроба и молитвата към дядото им е помагало», добавя тя.
«Молила съм се и съм писала, но е ставало това, което трябва. Било е по-добре. Понякога е по-добре, когато нещата не са такива, каквито сме искали да станат», казва от своя страна жена, докато пали свещ в криптата.
Писмата до дядо Серафим се изгарят. Владиката обаче чува молбите и благодарностите. Пожертвованията се събират за храма. Преди седмица пък в църквата открили направен приживе портрет на Серафим. «Откъде се появи, никой не знае», казва архимандрит Филип. «И това е чудо. Не се случва случайно, а и е добър знак», говорят всички в храма.
Иван ФИЛЧЕВ
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2014-11-24&article=513420
