С актьора Георги Калоянчев разговаря ДИМИТЪР СТАЙКОВ
— Кала, когато те интервюираха преди Нова година, на всички зрители направи впечатление как ухажваше двете репортерки — за всяка намери подходящи думи на кавалер. Голям ухажор ли беше като млад?
— Като всеки мъж съм ухажвал жените, разбира се. Но не можех да любя жена, без да съм влюбен в нея.
— И Валя ти прощаваше?
— Ами аз всичко й казвах. Като се прибера вечер, и разказвам какво съм правил през деня. Ставаше й мъчно, наистина, но знаеше, че тя е голямата ми любов. И както се казва, завинаги.
— Защо хората говорят, че сред артистите има по-малко морал?
— Не е правилно да се обобщава така. Както сред хората има по-малко и повече морални, така е сред артистите. Една Татяна Лолова например е страшна моралистка. И други са като нея. А пък при някои важи принципът един да мине, друг да дойде. Аз нямах време да се занимавам с лудории. Животът ми беше тежка работа. Но пък всички бяха зад гърба ми. Сега се обърнаха нещата — не мога да говоря както трябва, не мога да вървя както трябва, а другите продължават. Гледам по телевизията как някои колеги се натискат да се появяват навсякъде, а възможностите им — малки.
— На театър ходиш ли?
— Е, как да отида, как да отида!
— Младите актьори знаеш ли ги? Деян Донков, Карамазов, Захари Бахаров?
— Само по име. Познавам от средното поколение нагоре.
— Гледаш ли «Стъклен дом»?
— Не мога да гледам филми. Като започне филмът, и аз започвам да обсъждам — тази камера добре е поставена, но онази — лошо, неправилно. Трябва ли кадърът да е заснет с далечен план, а виж, другият е заснет от близък план. Обективите защо са били толкова големи и т.н.
Цял живот съм снимал в киното — още от онези години, когато снимаха по 12-13 метра на ден. А сега снимат по 200-300 метра. Много често се разваляше материалът. Гледаме заснетото, оказва се, че е развалено, и хайде, отново заснемаме същите сцени. Така беше нашето кино.
— Но снимането на филми не беше ли приключение за актьорите?
— Като се снимаше в провинцията, отиваха двойки любовници. За да бъдат заедно. Аз бях самотек, отивах сам.
— Вземахте ли добри пари?
— За главна роля тарифата беше 4000 лева. Но никой не ти даваше толкова. Затова пък имаше различни начини за плащане на хонорарите. Едно време директорите на продукциите определяха хонорара на актьорите. Имаше един директор — Косаки, грък. Извиква ме той и ме пита: «Кала, сега ти колко пари искас?» Казвам му, че ролята изисква да съм с брада,тежка е и трябва да снимам поне две седмици. «Да бе, да, бе! И колко пари искас?» Помислих си, колко ли да му искам. Казах му: «Хиляда и петстотин.» А той изважда листа: «Добре, хайде, подписвай тук!» Като подписах, ми казва, че се бил приготвил да ми даде 3000 лева. Е така беше.
— В телевизията повече ли печелехте?
— По-малки бяха хонорарите там. Сега ми казват, че вземали по 50, 60, 100 хиляди. Аз толкова пари не съм виждал. На първите ми участия с Коста Цонев и Васил Мирчовски, като студенти, играехме комедийни сценки по вечеринки — ни казваха да седнем на последните маси и ни даваха по една паста. Това ни бяха хонорарите. После започнахме в БИАД и ни даваха по 2-3 лева. Малки бяха тогава хонорарите. Аз всичките си пари давах на Валя, тя водеше бюджета.
— Защо, страх те беше да не те излъжат в магазина ли?
— Аз в магазин не съм влизал. Всичко купува Валя. Тя сега не взема пенсия. Само аз вземам и я давам на нея — тя плаща всичко, лекарствата ми тя купува. Аз не обичам да се занимавам с пари. Когато бях на 4 години, баща ми ме събуждаше в четири часа. Побутваше ме и ми казваше: «Гошо, хайде, момчето!» «Хайде, момчето!» беше най-нежната му дума към мен. Той тръгва, аз подире му. Студ, зима в Бургас!
Продавам мляко, върна се на обед и казвам колко съм продал, къде съм дал на вересия. Закусвам, вземам учебниците и отивам на училище. Върна се от училище, баща ми вземе да почете вестниците, аз оставам в магазина да наглеждам чирака. И понеже чекмеджето с парите е пред мен, изкуших се да взема и да почерпя всички в махалата с тулумбички. По едно време собственикът на сладкарницата отишъл при баща ми и му казал: «Бай Тодоре, не са хубави тези работи. Твоят Георги черпи цялата махала с тулумбички. Какви са тия пари, които му даваш!» На другия ден баща ми провери касата и ми каза, че липсват пари. Какво да направи тогава, да ме бие ли? Заплака! Заплака, бе! Аз тези сълзи на баща ми няма да забравя никога! Сигурно от тогава не ми е на сърцето да се занимавам с пари.
— Защо само ти си помагал на баща си? Нали имаш двама братя?
— Аз съм средният. По-малкия не го закачаше. А по-големият обиколи да учи в други градове. Те починаха и двамата.
— Баща ти не искаше ли да те изучи?
— Аз му казах, че не искам да ходя на училище. Ще стана млекар като него. Обаче по едно време, гледам, моите връстници как идват през междучасието в млекарницата, смеят се, говорят си за училището и като удари звънецът, пак отиват там. И като ревнах на баща си, че искам да уча! Той ми взе частен учител да ме подготви и влезнах в гимназията. Изучих се и кандидатствах в театралното училище.
— Срещаш ли се със съучениците си на кръгли дати?
— Не, не.
— Стана ли някой от тях голям човек?
— От гимназията — не. В театралното училище учех с Коста Цонев и Рангел Вълчанов.
— Сложиха ли паметна плоча на гимназията ти в Бургас, че си учил там?
— Не, не, няма.
— Всеки твой колега казва какво го е запалило да стане актьор и често това е по семейна традиция. Теб какво те накара да кандидатстваш за актьор?
— Къщата ни беше на 10 метра от театъра и аз бях там всяка вечер. Познавах се с всички артисти, изпращаха ме да им взема цигари, закуски. По онова време се употребяваше много грим и като влезеш в коридора, миришеше специфично и силно. Много ми харесваше. Като играеха класическа пиеса, много ме впечатляваха оръжията, костюмите. И така кандидатствах в театралната академия.
— Баща ти дойде ли на изпитните ти спектакли?
— Не, това не го занимаваше. Но майка много се гордееше с мен, особено след първия ми филм «Утро над родината». Сложиха афиши навсякъде в Бургас и като се натрупат хора да четат и обсъждат, тя се приближи най-отзад и каже високо: «Ох, на мама!» Те се обърнат и попитат: «Ама това вашият син ли е?» И тя разказва за мен.
— От този минал живот какво най-често си спомняш?
— Как мръзнех като дете. Животът ми започна от улицата, от дюкяна. Като мерех млякото, то замръзваше. Започнах като работник, в работническо семейство, и станах това, което съм! Едно време нямаше: «Аплаузи за едикойси!» Публиката ни ръкопляскаше, без да я насочват.
— Някога съмнявал ли си се в себе си?
— Аз не признавах Станиславски, Данченко и другите, които се учеха в академията. Още като прочитах текста на пиесата, виждах образа, който трябваше да играя. Много обичах да се вглеждам в хората и да наблюдавам как говорят, как жестикулират. Ходех на пристанището и наблюдавах минувачите как се движат, как говорят, как са облечени. Това много ми помагаше в работата. Пренасях ги на сцената.
— Смяташ ли, че българите могат да се приспособят към Европа?
— Българинът е хитър човек и да го бутнеш в Европа, след един-два месеца ще се омеша с тях и ще стане по европеец от другите.
— Къде си играл извън България?
— В Москва гостува нашият Сатиричен театър с «Ревизор». Имах двама приятели — Саша Ширвин и Андрей Миронов. Идвали са у нас. Бяхме на голямо уважение. Директорът на техния Сатиричен театър Плучек седи в залата до Боян Дановски. Когато съм излязъл на сцената с един монолог, Плучек попитал Дановски: «Ето первий, да?» В Москва се надпивахме с Папанов, който озвучава «Ну, заяц, погоди». Той сложи пред себе си и пред мен две чаши за по 200 мл всяка и ги напълни с водка. После изпи своята на екс и каза: «До дна!» Валя, която била наблизо, видяла това, но помислила, че е вода. Аз какво да направя, изпих на екс моята. И след това съм припаднал на стълбите. Папанов нали е свикнал, нищо му няма, само се замези с филийка черен хляб. Предварително се бил загрял — водка на екс се пие, ако си се загрял. Та Валя после ме завиваше с кожуси и одеяла. Един-два дни ме лекуваха и говореха: «Къде си тръгнал да се мериш с Папанов!» По онова време бяха на мода кожените палта и аз взех за приятелите и техните жени. Направо от завода ги взех.
— Къде живееше като студент?
— По квартири. Ходех да обядвам у Жени Божинова. Майка й ми правеше бъркани яйца. Много ги обичах. У Коста Цонев съм ходел — и неговата майка ме гощаваше. През онези години бях много слаб. И веднъж в академията големият артист Владо Трендафилов, който ни преподаваше, ме спира в коридора и ми опипва мускулите на ръцете. «Слушай — каза той — иди в кабинета ми, там виси палтото ми, вземи от джоба пари, да се нахраниш.» Взех аз малко пари и влизам в час да му кажа колко съм взел. «Не ме интересува!», пробоботи той. «Ама аз взех толкова и толкова.» Той пак повтори: «Не ме интересува!» Такива бяха преподавателите ни. Целият ми живот беше в академията. Всички искаха с мен да направят етюда, защото знаеха, че ще изкарат изпита.
— Защо някои говорят, че в Сатиричния театър си потискал другите актьори?
— Откъде да знам! Сърчаджиев ми беше професор и като направиш роля, трябва да я защитиш при него — да кажеш защо си направил това-онова. Да обясниш пред комисия. Аз издебвам Сърчо, като отива в тоалетната, и му казвам: «Господин Сърчаджиев, ще вляза след малко, за да защитя образа. Задайте ми тези въпроси, моля ви!» И му изреждам няколко въпроса за това какво мисля за моя герой, откъде е той и т.н. А като се изправих пред комисията, той стана и каза: «Този хубостник, моят, ми каза какво да го питам. Така че, все едно че съм го питал. Сега вие задавайте въпроси». Изтръпнах. Масалитинов пита: «Ну, Калоянчев, Тихон Кабанов положителен образ ли е, или негативен? Отговарям, че е положителен. Той казва: «Ну, отлично. Свободен!»
Не казвам, че ми е било леко. От малък животът ми е бил тежък. И въпреки всичко успях!
Визитка
Георги Калоянчев е роден на 13 януари 1925 г.
Завършва през 1952 г. актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев.
Дебютира в Народния театър в спектакъла «Лайпциг 33». От основаването на Сатиричния театр през 1956 г. играе на негова сцена.
Хитови роли са: Големанов от «Големанов», Телериг от «Старчето и стрелата», Чиновникът от «Сако от велур», Професорът от «Биволът», Г-н Балкански от «Г-н Балкански»,Присипкин от «Дървеница», Артуро Хи от «Удържимият възход на Артуро Хи», Тарелкин от «Смъртта на Тарелкин», Хлестаков от «Ревизор» и др. Получава «Аскеер» за цялостно творчество през 1995 г.
Съпруга — Валя, синове — Ивайло и Явор.
