След зимата в града се връщах в родния си дом.
самин, с бастунчето, с многодиоптрите на очилата.
И случи се, че трябваше да извървя пешком
за мене дълъг, труден път във тъмнината.
Препъвах се аз, падах-ставах и изнемощях.
А знаех: вкъщи чакаше ме мама.
Накрая паднах и пълзях, пълзях и спрях.
Студът се силеше да сложи край на мойта драма.
Но изведнъж изчезна мрачината недобра.
Звезди осеяха нощта безлунна.
В мен силица дойде. И скоро се прибрах.
Наведох се, ръка на майка си целунах.
Разбирам го сега, досещах се преди,
в сърцето спомена за чудото се връща:
на майка ми сълзите са станали звезди —
да осветяват пътя ми към къщи.
*Кольо Чалъков*
Роден на 10.12. 1941 г. в с. Бежаново, област Добрич. Завършил юридически факултет на Софийския университет ”Св. Климент Охридски”. Печата стихове, афоризми, хумор в местния и национален печат. Издал е : “Фитил за подпалвача” (1993), “АЕС” (2001)- хумористични стихове, афоризми и епиграми, “Копнеж за лято” (2003) — лирика, “Утре е празникът”(1999), “Упование” (2000), “Вяра” (2005), “Добре дошли в деня” (2006), “Кокичета пропиват ледовете” (2006), “На шапката си говоря” (2007) — хумор.
