BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

130 години от Съединението на България

[flv:http://bnt.bg/file/2015/09/bnt2_new19_060915_Suedinenieto_priako_Plovdiv_x264.mp4 640 360]

На шести септември страната ни отбелязва 130 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Историческият поход, довел до това велико събитие, тръгва ден по-рано от село Голямо Конаре, днес град Съединение. Начело на войската е Продан Тишков – Чардафон. По традиция Пловдив е център на тържествата днес. Това е и празникът на града.

В Пловдив вече е и държавният глава Росен Плевнелиев. Той ще е сред първите, които ще разгледат юбилейната изложба по повод 130 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Експозицията е подредена в Музея на Съединението. Акцент в нея е каретата на първия генерал-губернатор на Източна Румелия Алеко Богориди. Показват се фракът и куфарът на Захари Стоянов, както и редица вещи и снимки от архивите, националните и частни колекции, съхранили паметта за събитията от 1885-а година.

130-годишнината от Съединението стана повод и да потърсим хора, за които националният празник е и личен, защото е част от родословието им. Един от наследниците на Петър Шилев – организаторът на тайния революционен комитет за Съединението, разказа само пред камерата на БНТ за семейната традиция да се пази историческата памет. С него ви среща колегата Димитър Димтров.

Малка мемориална плоча на фасадата на кооперация в Пловдив е единственото свидетелство къде е била родната къща на Петър Шилев. Днес неговият пра пра внук арх. Георги Шилев живее на същото място и във фамилните архиви пази документални свидетелства с неоценима стойност. Съхранява спомените за един учител, кмет, депутат и общественик, който с тактичност и дипломация успява да помири Продан Тишков — Чардафон и Стоян Средев – двама от героите на Съединението.

Георги знае много за пра пра дядо си от своя баща – съименник на Петър Шилев и страстен изследовател на събитията от 1885 година.

Почти всички материали наследниците на Петър Шилев са дарили на музея в Пловдив. Включително и оръжието на най-дипломатичния деец на Съединението, открито по случайност.

За Георги Шилев Съединението е исторически урок от много страници. Страници, които и днес чете с национално самочувствие, а не с местен патриотизъм. Горд е с наследството си. С онова, което фамилията му продължава да събира и да пази за поколенията.

Кулминацията на честванията по повод 130 години от Съединението е на площад „Съединение” в Пловдив. Пред монумента ще се съберат редица общественици и представители на висшите ешалони на властта. Хиляди граждани също ще дойдат тук. В 20:30 ч. президентът и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев ще извърши вечерната проверка, последвана от пищна заря. Естествено Българската национална телевизия ще ви направи преки свидетели на случващото се.

[flv:http://bnt.bg/file/2015/09/psn060915_12_Suedinenie_Plovdiv_priako_x264.mp4 640 360]

Според историците 1885 година бележи един от най-високите върхове на волята на българския дух за държавност. На 6 септември е провъзгласено съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Вижте и още в прякото включване от Пловдив на Николай Райшинов.

Българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николов и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков) завземат конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с Георги Странски, което обявява съединението на Източна Румелия с Княжество България.

По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван като княз на Северна и Южна България:

“Да бъде известено на моя любим народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след овладяването на тамошното досегашно правителство и избирането на друго правителство, обявиха съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушното Ме провъзгласиха за Княз на тая област. Като имам предвид благото Българский народ, неговото горещо желание да се слеят двете Български Държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам съединението за станало и приемам от сега нататък да бъда и се наименувам Княз на Северна и Южна България”.

След акта на 6 септември 1885 г. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница, а сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. На 24 октомври 1885 г. е свикана конференция на представителите на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос.

На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война. Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. утвърждава съединението.

След продължителна дипломация на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 – 5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Турция подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

[flv:http://bnt.bg/file/2015/09/Praznichen_blok_060915_x2641.mp4 640 360]

Знамена за Съединението

[flv:http://bnt.bg/file/2015/09/psn040915_20_znamena_za_Syedinenieto_x264.mp4 640 360]

100 трибагреника раздадоха пред Паметника на Свободата в центъра на Русе от местната структура на ВМРО. Тази година, желаещите да получат националното знаме, подписаха Патриотично споразумение. С него, те се ангажираха да развяват българския флаг от домовете си на всеки национален празник. Над 700 национални знамена са раздали през последните 5 години войводите в Русе.

[flv:http://bnt.bg/file/2015/08/bnt2-20150827-head1230-plovdiv-izlojba.mp4 640 360]

Уникална експозиция от 20 пана показва лица и събития от Съединението на Източна Румелия и Княжество България от преди 130 години. Изложбата е подредена в центъра на Пловдив до Римския стадион.

Първото платно е картина, рисувана от архитекта на Източна Румелия и пряк свидетел на събитията – Пиетро Монтани. Показана е и снимка на известната картина от Берлинския конгрес.

За първи път се показва фотография с македонски доброволци, участвали в защита на Съединението.