Двама велики революционери — Христо Ботев и Стефан Стамболов, за пръв път застават лице в лице през август 1874 г. Големите българи се срещат около подготовката на Общото събрание на БРЦК. Тогава Ботев приема със симпатии Стамболов — 20-годишния син на самоводенски кръчмар. А младокът безуспешно се опитва да помири поета с Любен Каравелов, който още не може да прежали Апостола и е песимистично настроен относно перспективите на българската национална революция. В крайна сметка от конфликта между «двама големи» печели именно Стамболов. И негласно заема лидерското място в БРЦК. От русенския комитет предлагат Стамболов за приемник на Левски с надеждата да съживи замрелите след гибелта на Апостола вътрешни комитети и да образува нови.
Според свидетелствата едва ли не под заплахата на револвера, Стамболов получава от Каравелов архива и печата на комитета, а с помощта на Панайот Хитов и Иван Драсов постепенно оглавява и емиграцията ни в Гюргево, Галац и Болград. И след като налага Никола Обретенов за единствен легитимен представител от вътрешността на България, свиква Общото събрание. То се председателства от Панайот Хитов и на 12 август решава да се вдигане въстание в България, подобно на започналото в Босна и Херцеговина. Стамболов и Ботев подготвят съответното възвание от името на БРЦК, което е подписано от «хиляди български въстаници в Балкана» и носи датата 8 септември 1875 г.
През месеците на подготовката Стамболов продължава да разчита на Ботев. Живее при поета и сътрудничи активно на вестника му «Знаме». Именно тогава се отпечатва и книжката «Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова», излязла през септември 1875 г. Вечер двамата споделят виното в кръчмата с други хъшове, а за храната им се грижи на племенницата на българския митрополит в Букурещ Панайот Рашев — Венета, бъдеща съпруга на Ботев, «подяждайки» трапезата на дядо владика.
И така, Ботев пали българите с огнените си статии в «Знаме»а Стефан Стамболов се заема с подготовката на Старозагорското въстание, завършило с пълен провал през септември 1875 г. Той се завръща в Гюргево, за да научи, че Ботев си е подал оставката като член на БРЦК, смятайки, че «способен за работа е само Стефан Стамболов, който винаги е споделял моите взглядове.» В писмо до него от 11 декември 1875 г. Ботев ще признае: «Аз съм виноват и съм ти длъжен в много отношения», а два месеца по-късно ще му осигури сръбски паспорт от консулството в Букурещ. Така Стамболов може да се движи по-безпрепятствено като ръководител на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание.
Всичко това обаче далеч не означaва, че отношенията между двамата велики революционери са бил безоблачни. Показателна е реакцията на Стамболов при вестта за гибелта на Ботев, за която свидетелства в спомените си Иван Вазов: «Добре, че загина! Той беше един глупец!». Заради думите му възмутените хъшове едва не го линчуват. Вече след Освобождението, Стамболов дава следната оценка на своя велик съратник: «Ботев имаше буен, избухлив темперамент и беше несдържан и в главах, и в целях. Той обичаше да настоява на своето, искаше да му се подчиняват, беше честолюбив и искаше да свали Любен Каравелов от пиедестала му, за да му заеме мястото. И сега, ако той бе останал жив, той
би се борил за политическа кариера
за това — да бъде водач на партия или министър, или обратно — безграничната му крайност би го завела на бесилката.» В случая самоводенският хъш си криви душата — не друг, а именно той в крайна сметка заема мястото на разочарования Каравелов.
Но както се казва, времето променя преценките. А и Стамболов е наистина твърде голяма личност, за да ревнува толкова дълго един покойник. Така през 1888 г., когато някогашният хъш е всесилен управник на България, неговият съратник Захарий Стоянов издава събраните съчинения и първата биография на Христо Ботев. А на 27 май 1890 г. във Враца, в присъствието на княз Фердинанд и, разбира се, на самия «президент-министър» Стамболов, се открива тържествено и първият в страната паметник на Ботев. Който в известен смисъл е и неръкотворен паметник на самия Стефан Стамболов, надраснал дребните балкански страсти и зависти. И отдал дължимото на своя съратник от бурното хъшовско време.
_Константин Събчев_
«Стандарт»:http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-05-29&article=279652
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
