
Пакъ бурята вие,
Пакъ вѣтъра снѣженъ
Въ прозореца бие
Сърдитъ и наеженъ.
Въ мечтанья унесенъ
Услушвамъ се мраченъ
На зимната пѣсень
Въвъ говора плаченъ:
Ту пъшкатъ неволи
Въвъ тозъ шумъ студени,
Ту сироти голи,
Ту гѫрди сломени;
Ту воплитѣ тайни
На сили убити,
Ту мѫки незнайни
На горести скрити.
И сѣкашъ въ тазъ пѣсень
Дѣ горка скръбь диша,
Тѫгата свѣтовна
Велика въздиша.
Списание Съврѣменна илюстрация 1912г.
