BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

ЕТНОГРАФСКАТА КЪЩА В ДОБРИЧ

Добруджа е интересен обект за етнографски, фолклорни и диалектоложки проучвания. Особената историческа съдба на тази българска област обуславя голямото разнообразие на етнографски групи, които в продължение на няколко века съжителстват в тесен културно-битов контакт. Те съхраняват до късно своите регионални традиции, пренесени от Тракия, Балкана и Северна Добруджа. Едновременно с това, в резултат на взаимовлиянието помежду си, изграждат единна материална и духовна култура, характерна само за тази част на България. Това предопределя богатството и разнообразието от музейни ценности, които се съхраняват във фондовете на отдел Етнография (над 15 000 експоната), както и натрупания научен архив с теренен материал за всички селища от Добрички регион.

ЕТНОГРАФСКАТА КЪЩА е един от най-добре запазените архитектурни паметници от епохата на Българското Възраждане. Неин собственик е бил Димитър Друмев – богат търговец, преселен от Преслав. Строена през 1860г. от неизвестен майстор балканджия, тя се отличава от традиционната добруджанска къща (фиг.1) в архитектурен и функционален план. През 1970г. нейната реставрация е завършена и е открита експозиция на добруджанския бит от края на ХІХ и началото на ХХ век.
Развитието на занаятите и търговията през епохата на Възраждането води до промяна в архитектурния облик на град Добрич и икономическото състояние на населението. Притежаването на голям и богато обзаведен дом е въпрос на престиж и висок социален статус. Експозицията показва как, макар и да запазва някои от белезите на традиционното жилище, градската къща от началото на ХХ век има вече нова организация на вътрешното пространство. Появяват се търговски кантори, домашни работилници и салони за гости. Интериорът постепенно придобива характерния за епохата европейски стил, който съжителства с традиционния бит в една своеобразна еклектика – ниски миндери и виенски мебели, вълнени сукмани и чохени контошчета с рокли от тафта и коприна.
Показаните облекла, тъкани и предмети на бита представят културата на българина, регионалната специфика на Добруджа на границата на две епохи.

 -.JPG .JPGEtnografska_Kashta_001.jpgEtnografska_Kashta_003.jpgEtnografska_Kashta_004.jpgEtnografska_Kashta_005.jpgEtnografska_Kashta_006.jpgEtnografska_Kashta_007.jpgEtnografska_Kashta_008.jpgEtnografska_Kashta_009.jpgEtnografska_Kashta_010.jpgEtnografska_Kashta_011.jpgEtnografska_Kashta_012.jpgEtnografska_Kashta_013.jpgEtnografska_Kashta_014.jpgEtnografska_Kashta_015.jpgEtnografska_Kashta_016.jpgEtnografska_Kashta_017.jpgEtnografska_Kashta_018.jpgEtnografska_Kashta_019.jpgEtnografska_Kashta_020.jpg