BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Вдигат по гравюра къщата на Гурко

На пръв поглед леката катастрофа докара страшни главоболия на Красимир Желев. За четири дни къщата, в която се е родил, беше съборена тухла по тухла. Експерти установиха, че тя вече е опасна и не става за живот в нея. Красимир и съпругата му Мирослава имат двегодишен син, който ден преди това е бил в къщата, но по време на трагедията детето било при баба си. «От няколко дни синът ни само повтаря: къщата, къщата, къщата. Макар и да не разбира какво се е случило, явно усеща, че вече няма да живее там казва Красимир. В момента семейството е настанено при родителите на Мирослава, а покъщнината е разпределена по съседите. Колко време ще изкара така фамилията, не е ясно, защото никой не може да каже дали този дом ще бъде построен отново. Красимир вече е подал документи общината да му осигури временно жилище, за да може да живее там, докато се реши казусът с институциите — да се строи или не сградата, която била паметник на културата. Красимир споделя, че не иска пари от никого, нито смята да съди фирмата. Все пак според него Националният институт по паметниците на културата, Великотърновската община и други институции с отношение по въпроса трябва да решат дали да помогнат с пари или не. Самият той нямал наличните средства, за да издигне своя дом. «Не смятам да съдя фирмата, защото не собственикът е карал камиончето, а шофьорът», казва Красимир. Досега самият водач не го е търсил и не е разговарял с него, не се е дори извинил за нанесените щети. Красимир е успял да разбере, че камионът е с пълно «Автокаско» и тази застраховка покрива щетите по къщата му — но не и до каква степен. Откакто домът му се срутил, Красимир, който иначе се занимава с електротехника, е станал и половин архитект. Прочел е всички закони, свързани с ремонти и строителство, поне за да знае какви са правата му и какви са задълженията, които ще са за негова сметка. Досега е получил пълно съдействие от общината и от Националния институт по паметниците на културата и очаква нещата да се развият добре, но колко време ще гледа къщата срутена, в която се родил, не знае. Домът в истинския му вид сега може да се види само на една гравюра, на която се вижда пристигането на ген. Гурко в Търново. Точно под нея генералът е спрял и приема поздрави, се вижда още на рисунката.


Русско-турецкая война. 1877-1878. Встреча русских войск в г. Тырново. 25 июня 1877. Гравюра Б. Брауна с наброска корреспондента «Иллюстрированной хроники» и по рисунку А. Бальдингера. 1877. Иллюстрированная хроника войны. Т.1. – СПб.: Издательство Германа Гоппе, 1877

Поне по 300 евро на квадрат ще са необходими, за да се построи отново съборетината. Тя е разположена на около 160 квадратни метра площ. Собственикът обаче не разполага с тези пари и се надява държавата да му помогне. Домът на Красимир е купен от неговите родители през 1955 г. За къщата знае, че е строена около 1820 г., като в началото тя е била само на един етаж, а по-късно са достроени останалите. Красимир не произхожда от богат род а е обикновен човек, както повече от търновците, живели основно в тази част на града. Със сълзи на очи собственикът сега си спомня за отминалите дни и дори в момента избягва да ходи до къщата, която е в руини. От общината в града са му казали, че ще съборят всичко с изключение на първия етаж, защото той може да устои на новия градеж. Така и къщата ще запази основния си облик след издигане на новата сграда.


Войските на ген. Гурко навлизат в София, гравюра от италианския печат.

От НИПК могат само да одобрят проект за изграждането на нова къща, но не и да финансират дейностите. Собственикът трябва сам да издейства нов проект, който да се одобри от института. С него може да се кандидатства пред Министерство на културата за финансиране. Красимир казва, че сега не смее дори да мечтае, че някой ден ще влезе в новата си къща, но се надява това да се случи. Самият той признава, че трудности ще има, защото детайлите от фасадата трябва да се спазят. Прозорците са били произведение на изкуството и за изработката им сега трябва майстор, който да ги направи същите. Освен че е ансамблов паметник на културата — каквато е улица «Гурко», тя е и единичен паметник на културата. Повечето къщи в района са именно такива и дори за най-дребните ремонти собствениците им трябва да искат разрешение от НИПК. Досега Красимир не е имал проблеми по такива искания — той е правил множество малки ремонти. Керемидите на покрива се налагало да сменя редовно, защото разположената на наклон къща постоянно понася ударите на бутилки, камъни и други, хвърляни от горните сгради.

Иван Иванов
24/06/2009


Посрещане на руските войски във Велико Търново. Художник Григор Спиридонов.