Има опасност да изчезне един от символите на Родопите – каба гайдата. За това алармират майстори, които изработват автентичните музикални инструменти. Те изпитват сериозен дефицит на материали за производството на гайдите.
[flv:http://nws2.bnt.bg/p/d/z/dz300516-gaidi-x264-250822.mp4 530 398]
Ръководителят на оркестър “101 каба гайди” Костадин Илчев от Смолян е не само известен гайдар, но и майстор на фолклорния инструмент. За 30 години е направил повече от 250 каба гайди. Той разказва, че напоследък поръчките му се увеличават, но все по-трудно се намират материали. Най-остър е дефицитът за кожи заради намаляването на стадата с кози в района.
Костадин Илчев – майстор гайдар: “За родопската каба гайда няма заместител. Единствено само ярешката и козята кожа, от други кожи не става, агнешки, шилешки – не става.”
Най-големият майсторлък е в изработването на дървените части – гайдуница, ручило, пискуни. Те се оформят основно на ръка и това отнема много време, разказва още Илчев.
Костадин Илчев: “Гайдуницата трябва да бъде изработена много финичко, гладичко, да няма стружки по нея, да има приличен вид така и да няма кое да смущава и да пречи на звука.”
Майсторът обикновено използва дрян, акация, череша, слива или орех, които също трудно се намират. Подчертава, че дървото трябва да е твърдо, за да е звънлив гласът на гайдата.
Костадин Илчев: “Гайдуницата е най-важната част, където излизат тоновете, звука на гайдата, нали, мелодията, тука става. Ето виж, тука имам една започната, но излезна тука спукано и сега ще мъча да го компенсирам с друго тяло, което е или от рог, или от, ако няма, не намеря рог, трябва да слагам пластмаса.”
Костадин Илчев, както и останалите майстори – гайдари в Родопите, се стремят да съхранят автентичността на инструмента, за да звучи така, както и когато е бил в ръцете на техните деди. Затова освен всичко друго в гайдата трябва да се вложи и душа.