Става дума за основи на сграда, намираща се на югозапад от Главната джамия в резервата.
Скоро, след като новината беше съобщена, на страниците на някои всекидневници се изявиха родни «изследователи» с обяснения, определящи възторжено находката като «сензация», «палат — последно убежище на Кубратовия син БатБаян», и т.н.
Дали обаче става дума за дворец -«сърцето на Волжка България»? От коя епоха е? И защо «хански», след като подобна титла е непозната в региона до XIII век?
За отговор на тези въпроси потърсих помощ от колеги от Казан, специалисти на терен. В Института по история на Татарстан имаха оскъдни данни за «феноменалното откритие».
Айрат Ситдиков — завеждащ Националния център за археологически изследвания към тамошната Академия на науките, обясни, че изнесената информация има предварителен характер, не е сигурно дали в заснетия район въобще има нещо.
Много са условностите и неизвестните около предполагаемата находка, но те бяха лекомислено загърбени от спонтанно бликащата еуфория покрай «откритието». Те ме накараха да бъда предпазлив в оценките си и за пореден път ме убедиха, че за Волжка България у нас трябва да се пише и коментира професионално, обективно, с отговорност към читателската аудитория. Разбира се, при добро познаване на темата, епохата, изворите и равнището на досегашни проучвания!
През IX-X век по Средна Волга се появява втората средновековна България.
Това е знаменателно събитие в историята на Европейския североизток. Формирана от новодошли български групи от земите на покорената Стара Велика България, свързани с името на Кубратовия син Котраг (а не БатБаян), Волжка България консолидира многобройните народности в региона. Приемайки исляма за държавна религия, тя се утвърждава като стратегическа политическа, икономическа и духовна сила по Пътя на коприната.
В края на IX — зората на Х век на мястото на по-стари селища или на съвсем нови територии се появяват първите волжкобългарски градове — Болгар, Биляр, Сувар. До днес се дискутира дали гр. Болгар на Волга или градът гигант Биляр (наричан в изворите Болгар) е столица на Волжка България през X- първата половина на XIII в.
Втората теза разполага с по-убедителни аргументи — на територията на Биляр е открит най-старият ислямски култов комплекс в Татарстан. А изворите говорят за «Болгар, в който се намира главната джамия». Изглежда, истинскиятвъзход на Болгар се отнася за по-късна епоха.
За дворцовата архитектура на Волжка България знаем твърде малко. В писмените извори липсват описания на подобни сгради. На територията на Биляр са разкопани основи на тухлено здание, смятано за дом на знатен аристократ, а напоследък — за баня с изключителен за времето си лукс.
В Сувар са разкрити останки на тухлен дом дворец на аристократ от Х век. В Болгар сгради от този период не са открити.
Накратко — проучените архитектурни паметници на Волжка България са малко и са строени в ислямски стил не по-рано от втората половина на Х в. Неуместно е те да бъдат сравнявани с дворцовата архитектура в Плиска и Преслав или да бъдат търсени общи тенденции и взаимовлияния между волжки и дунавски българи.
Събитията от първата половина на XIII в. отварят нова страница в историята на Волжка България — нашествието на монголите прекъсва самостоятелното й развитие и я превръща в подчинена област на появилата се в региона монголска Златна орда. От пепелищата възкръсват старите волжкобългарски градове Болгар, Казан, Джукетау. В земите по Волга се обособяват полуавтономни области, сред които Българската (Болгарската) и Казанската, управлявани от емири, които получават властта си от златоординския хан чрез специални грамоти (ярлици).
Българската област с център Болгар има статут на облагодетелствана територия още от 40-те години на XIII в. Предполага се, че градът е лятна резиденция на златоординските ханове Бату, Берке и Менгу-Тимур.
Персийското съчинение «Ферхенг-наме» дори го нарича «златния трон на ординските ханове».
Марко Поло разказва как хан Берке управлява едновременно в градовете Болгар и в Сарай. В епохата на хан Узбек (1312-1342) Болгар се налага като религиозен център на Поволжието.
Водещата роля на Болгар през XIII-XIV в. повлиява върху неговия градски облик. Днес в резервата могат да бъдат видени останките от Главната джамия с 25-метрово минаре (50-60-те години на XIII в.), 19-метровото Малко минаре (XIV в.), Източният и Северният мавзолей (XIV в.), владетелската гробница (XIV в.) и др. Обаче къде е дворецът на господаря на Болгар, наричан често «хан», макар да е емир.
Ханът е един и той царува в златоординската столица Сарай. Сведенията са твърде противоречиви.
Според едно предание дворецът се е издигал на мястото на намиращата се край Главната джамия Успенска църква (XVIII в.), в която днес се помещава музеят на резервата.
Документ от 1712 г. споменава, че на 20 м от въпросната джамия е «домът на предишните царе». Смята се, че с построяването на руски манастир тези останки са унищожени. В плановете на арх. А. Шмит (1827 г.) основите на «ханския палат» с размери 15 на 13 м са отбелязани на югоизток от джамията.
Тази неяснота в сведенията не позволява заснетата наскоро от сателита предполагаема сграда еднозначно и категорично да бъде определена като владетелски дворец. Вероятно това е здание, част от общия ансамбъл на златоордински Болгар, чието предназначение следва да се проучи — дали е дворец на български емир, или на резидиралия в града златоордински хан, дали не е дом на местен аристократ, или има други функции.
Предположението, че съоръжението е строено не по-рано от третата четвърт на XIII, по-вероятно — в зората на XIV в., откогато датират множество сгради в комплекса, бе потвърдено и от директора на Института по история на Татарстан Рафаел Хакимов. Защото тогава е същинският период на разцвет на Болгар.
Настъпилата политическа криза в Златната орда през третата четвърт на XIV в., разграбването на града от армиите на златоординския отцепник Булат Тимур (1361 г.) и на средноазиатския пълководец Тимур (90-те години на XIV в.), природните катаклизми, непрестанните нападения от новгородски разбойници и руски князе довеждат до упадък и неизбежен крах (1431 г.) на този значим волжкобългарски център.
Днес Болгар остава символ и свещено място за религиозно поклонение на мюсюлманското население в региона. Недрата на резервата крият немалко археологически тайни, които предстои да бъдат професионално разкрити, прецизно проучени и коректно обяснени. Защото смисълът на истинската наука е в умението да видиш отвъд видимите факти.
ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ
Авторът е доктор по история, дългогодишен изследовател на историята и културата на Волжка България, автор на «Другата България на Волга: изгубената цивилизация» — том V от поредицата «България — загадки от вековете».
