BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Вавилон в Добруджа

Добрич
Вавилон не е мит, а жива реалност. При това — в родната Добруджа. В XXI в. името му е Котленци. А в китното селце в сговор живеят хора от 10 националности. Помагат си, празнуват заедно и всички много разчитат на кмета Пламен Станчев.
Днешното име на селото възникнало заради балканджиите от Жеравна и Котел, които се заселили тук по турско време. Големите пожари в Стара планина ги накарали да търсят препитание в равните полета на Добруджа. Селото по това време се казвало Хош кадем — в превод «Голям късмет», защото земята му е изключително плодородна. Балканджиите обаче били ербап — полека-лека превзели селото и накарали мюсюлманите да се изселят. Днес обаче Котленци е място най-вече на преселници.

Още със стъпването на селския мегдан става видно колко са националностите в Котленци. Кметът се е погрижил за това — на пилони пред кметството, освен българския и европейския флаг, да се веят и знамената на всички държави, чиито представители обитават селото.
«Когато станах кмет през 2007 г., освен българите тук имаше само едно холандско семейство. После започнаха да идват англичани да търсят и купуват къщи, защото тогава получаваха преференции при теглене на кредити за имоти в страни от Източна Европа. Те повлякоха крак и след тях дойдоха ирландци, шотландци. В последните година-две пък скочи интересът на хора от бившите съветски републики. С документа, който получават и статута на временно пребиваващи в страната ни, могат да ходят в страни от ЕС, например в Румъния, без визи», разказва Станчев. Тази година пък дом в селото си купило семейство от Франция, което трябва скоро да дойде.
Чуждите фамилии днес са около 16
Селото се обитава от англичани, шотландци, ирландци, холандци, германци, австрийци, беларуси, французи и виетнамци.
Сред първите преселници, дошли след 2007 г., е Карол Конъли, която е живяла до Бристол. Тя работила като медицинска сестра в родината си, но помагала в църквата. Така всяка година ходела като доброволка за по 2 седмици в Румъния, където работела с изоставени деца. Харесала северната ни съседка, но започвайки да търси дом, за да се пресели, попаднала на Котленци, където й допаднала къщата на майката на ексдепутата Максим Димов. «Дойдох сама, не знаех български. Кметът много ми помогна. Сега съм много щастлива тук. Исках едва ли не да избягам от семейството си — брат ми и сестра ми. Те обаче дойдоха на гости, хареса им и те също си купиха къщи тук
Идват обаче само през лятото. В момента на гости е дъщеря ми Кристи», разказва с усмивка Карол. Освен медицински работник тя е и хореограф. Кметът разказва, че обича да полага грижи за децата от селото. «Занимава предимно малчугани от ромските малцинства. Учи ги на песни, на танци. Създава им трудови навици. Миналото лято на гости й бе група от 17 деца от Великобритания, които участваха в акция по почистване на селото. Тази година отново чака група през следващия месец.
Карол твърди, че има чудесни съседи, и с охота изрежда имената им — Мара, Слави, Георги. «Всички много ми помагат. Жените от селото ме учиха и ме учат на много неща от живота тук.Аз ги каня на английски чай у дома а те — в пенсионерския клуб в селото, където ми показват обичаите», споделя 53-годишната Карол.
Селската улица, на която липсва асфалт и е с номер като нюйоркско авеню, отвежда до следващ дом, от чардака на който се веят българският, европейският и австрийският флаг. Мая Прокас и съпругът й са си заминали вече за Виена, но у дома са си Любомир и Мима Манови, които всяко лято се връщат в родното Котленци от Австрия. С тях е и 10-годишната Мадлен. Сладураната разказва, че всяко лято е в България и има приятелки в селото. «Във Виена ходя на българско училище веднъж седмично за три часа. Мога да пиша на български», споделя Мадлен.
От година вече жители на Котленци са 36-годишният Дима, 32-годишната му съпруга Татяна и 15-годишният им син. Семейството зарязва шума,
напрежението и мръсния въздух на Минск и се установява в Котленци. «За селото ми разказа моят приятел Жоро — синът на кмета, който е женен и живее в Минск. Дойдох на гости и ми хареса. Затова реших — идваме», разказва Дима. Той вече гордо нарича себе и семейството си котленци. В двора има кокошки, една патица, 3 кучета и 4 котки. Синът на Дима ходи на училище в Добрич и според него в Минск е невъзможно да намериш такава хубава гимназия за толкова малка сума. «Само 1500 евро е таксата за учебна година, а условията са като у дома», добавя младият мъж. Дима вече е започнал и собствен бизнес — има автокъща в Добрич.
Шотландско семейство, което има дом тук, също се обадило, че идва скоро — кметът вече уговаря съселяни да почистят двора им за «добре дошли». «Помагам, с каквото и колкото мога, защото щом тези хора не идват с пушки, значи те харесват моята родина», казва с усмивка Станчев.
Виржиния Георгиева