BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Отиде си бунтарката на соцкиното ни

Бинка

Голямата Бинка Желязкова напусна нашия свят вчера след продължително боледуване, съобщиха нейните близки. Авторката на «А бяхме млади» и «Животът си тече тихо» издъхна малко след като навърши 88 години. През последните години режисьорката страдаше от коварната болест на Алцхаймер. В дългото време на болестта съпругът й Христо Ганев беше непрекъснато до нея — в това най-тежко изпитание на техния и творчески й личен живот, изпълнен с любов, чест и достойнство
Тяхна дъщеря е една от малкото жени оператори у нас Светлана Ганева, а зет им е талантливият български режисьор аниматор Анри Кулев. Внукът пък, Андрей Кулев, е завършил кинорежисура в НАТФИЗ.
Всеки филм на Бинка Желязкова е незабравим и предизвикваше полемики с години. Наричат я «непослушното момиче и бунтарката на българското кино» във времето, когато «слушането» е формулата на оцеляването. Но тя оцеля убедително и с достойнство, без да прави компромиси с професионализма и новаторството си. През 1989 г. Бинка Желязкова се оттегли от сцената на родното киноизкуство, след като създаде седем игрални и два документални филма. Повечето от тях са по сценарий на съпруга й и въпреки многобройните награди по света родната им съдба бе драматична.
В края на 50-те години на миналия век родената в Свиленград Бинка е една от малкото жени режисьорки в света, снимащи игрално кино. Още през 1961 г. с «А бяхме млади» печели «Златен медал» на Международния кинофестивал в Москва, и наградата «Старите обувки» на форума в Картахена, Колумбия.
После идват «Привързаният балон» (1967), «Последната дума» (1974), «Басейнът» (1977), отличен със «Сребърен медал» в Москва. «Голямото нощно къпане» има специална прожекция в Кан през 1980-а, «Нощем по покривите» безапелационно грабва «Златна ракла» през 1988 година. Документалните й шедьоври «Лице и опако» (1982) и «Нани-на» (1982) са неизлъчвани и до днес.
Четири от филмите й са спрени от партийната цензура и виждат бял свят години след създаването си. Въпреки антифашистката младост на семейството (Христо Ганев е бил в партизански отряд) още първият им филм «Животът си тече тихо», създаден през 1957 г., е забранен и никой не го вижда, докато не е показан пред публика през 1988-а. Представянето на бивши партизани, които добре използват властта за лични цели, е причина тази лента да бъде табу цели 31 години. Защото режисьорката и съпругът й не споделяха схващането за социализма, версиите за антифашистката борба, още по-малко пък привилегиите на активните борци, макар те самите да бяха. Съдбата на «Привързаният балон» по пиесата на Йордан Радичков е подобна.
Докато в чужбина Бинка Желязкова печели награди и успешно участва на международните фестивали в Москва, Кан, Монреал, Берлин, Брюксел, Картахена, Карлови Вари, у нас отношението към нея е сдържано, дори враждебно. Спирането на филмите й се редува със забрани за работа, уволняване от киностудията, продължително мълчание.
Но семейството Бинка Желязкова и Христо Ганев независимо от време, политика, конюнктура запазиха добродетел и духовност, с която са дарени малцина. Е, през 2007 г. бяха удостоени с наградата за изключителен принос към българското кино и култура. Четири години по-рано Бинка Желязкова получи орден «Стара планина». Но колко още чудесни филми би могъл да създаде този достоен и талантлив творчески тандем, ако не бяха забраните и пренебрежението.
Филмите на Бинка често се разминаваха с догматичните схеми и с това предизвикваха гнева на цензурата.
Сравняваха я с Фелини и Тарковски заради експресивния й метафоричен стил.
Преди пет години документалният филм «Да разкажеш приказка за мълчанието» на Елка Николова измъкна от забрава една от най-качествените фигури в родното кино.
Поклонението пред тленните останки на Бинка Желязкова ще бъде утре от 12 часа на Централните софийски гробища.
Поклон пред паметта й!
Искра Крапачева