BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Не може да избегнем чуждиците, но трябва да защитим езика си

С проф. Любен Корнезов, депутат от БСП, разговаря ДИАНА КЪНЧЕВА

— Г-н Корнезов, защо точно сега решихте да внесете закон за българския език?

— Езикът е основен градивен елемент на нацията, без език няма нация. В нашата конституция той е регламентиран в чл. 3 и чл. 36, който изисква 3 години след гласуването на конституцията да се приеме закон за ползването на официалния език. Вече 20 години не сме изпълнили повелите на конституцията. А такива закони има в Полша, Франция, Литва, Латвия, Естония, Канада, Китай, Белгия, Люксембург, Ирландия и др. В някои от посочените държави има два и повече официални езика, но тяхното ползване е уредено нормативно.

— Как си обяснявате, че от 20 години не се приема такъв закон?

— Въпросът с езика е доста деликатен, защото в България има други етноси с друг майчин език. А и езиковедите са доста ревниви и всички проекти, които са писани досега, от 36-ото НС, даже не са стигали до пленарна зала и са били смачкани буквално. Но така или иначе конституцията го изисква официално. Откакто съм го внесъл, публикациите не са ласкави, особено от страна на езиковедите. Явно има неразбиране — това не е закон за правописа или граматиката, за пълния или краткия член, това е въпрос на речниците и на езиковедите.

— Няма ли да се стигне до смешни ситуации, ако комисията буквално приложи преводи на някои думи? Един езиковед ви попита как ще преведете думата сексшоп — като полов магазин ли?

— Една държава, една нация трябва да се защитава, включително и чрез езика си. Това са гоправили нашите възрожденци, нашите предци. Обидно е, като чета отрицателите на закона, когато се подиграват с неуспешния опит на акад. Балан преди век да се замени чуждицата кибрит с «драсни-пали-клечица». Това означава само дълбоко неразбиране на проблема, един езиков нихилизъм. Народният поет Иван Вазов беше казал «родна реч омайна, сладка», «език свещен на моите деди». И патриархът на българската литература ли е старомоден? Чуждиците изместват българските думи.

— Предвиждате комисия от 17 членове да следи за езика и да глобява при неспазването на закона. Може ли да има глоби при тази материя?

— Зная, че чрез санкции и глоби не може да бъде решен въпросът в тази деликатна област. Нормално е да има орган, който да следи за неговото изпълнение. Предлагам комисията да е от членове на БАН, на СУ «Св.Кл.Охридски», на Съюза на българските писатели, журналисти и юристи. И това трябва да са най-авторитетните в сферата си хора, които ще работят доброволно. От БАН ми казват: Ами нали има Институт по български език, не трябва нов орган. Добре, нека да натоварим със закона Института по български език към БАН. Но не трябва ли да е по-широко представено обществото. Целта на тази комисия не е да налага санкции.

— Вие дори й давате право да отстранява от поста длъжностни лица, които не спазват закона.

— Недопустимо е в едно министерство или в една община да не се говори на български. Може ли представител на българската държава да сключва с друга държава договор на друг език? Ами не може и трябва да бъде санкциониран. Ако няма санкция, няма да има и закон, но въпросът не е до санкцията.

Минете по «Витошка» и вижте рекламите — половината са на чужди езици. Ами по Слънчев бряг, по Златни пясъци, по Албена — няма кирилица.

— Там рекламите и надписите са адресирани до чуждите туристи.

— Намираме се в България. Законът дава право да има надписи и на друг език, но трябва да го има и на български.

В закона предлагам наименованията на учреждения, населени места, площади, улици, и пътни знаци, гранични пунктове, летища, училища, търговски заведения, наименования на фирми, туристически обекти, хотели и ресторанти задължително да имат български имена на кирилица. Разбира се, че те може да бъдат дублирани на латиница или на какъвто си искат език. Но трябва първо да мислим за българските граждани и после да улесняваме чужденците.

Отидете в Гърция — всичко е на гръцки, в Турция е на турски.

— Това не е ли комплексарско, все пак сме малка нация и езикът ни е разбираем само на Балканите?

— Ние може да сме малки като народ, но сме големи като култура. Кирил и Методий са ни завещали тази азбука. Дори имахме един президент, който предлагаше да заменим кирилицата с латиница. Така ние, българите, сме щели да се европеизираме. И сега чувам подобни неща. Затова още в чл. 1 законът казва: «Графичната система на българския език е кирилицата.» Един език трябва да се защитава.

— Но днес децата ни учат по няколко езика, а вие ги ограничавате до българския. А има и диалекти.

— Напротив, в закона има цяла глава, която насърчава изучаването на чужди езици. Диалектите обогатяват българския език. Може ли да разкажеш виц за шопа без шопския диалог.

— Как тази комисия ще санкционира премиера, който говори на диалект от Банкя?

— Не искам да политизирам проблема, въпросът за българския език е държавнически, а не политически. И в парламента се говори често на неправилен български. Но не може да искаме всички да говорят на книжовен български.

— С навлизането на европейския език в употреба все по-често влизат думи като апликационни форми, лотове, консенсус, когнитивни програми и т.н. Как ще се избегне това, с буквален превод ли?

— Имаме много — и чуждици, и турцизми. Но не може да искаме едно към едно превод на български, защото ще има смешни неща. Ето затова тази комисия, в която се предполага, че ще са най-добрите, трябва да прецени как да стане това.

И в законите има чуждици, ето този консенсус, тези дебати, които всеки ден слушаме в парламента. Не можем да избягаме от чуждиците, никой не си го помисля. Комисията трябва да е от умни хора, а не да извращава нещата. Животът е по-силен от нас.

— Ако законът се приеме, използването на българския език ще е задължително и при сключване на сделки, за радиото и телевизията, за вестниците. Какво ще стане с медиите, които излизат у нас на чужд език?

— И аз получавам различни издания на чужди езици. Те ще продължат да излизат, надявам се и на нови. Естествено е по радиото и телевизияга да има предавания на чужди езици по програми за изучаването им и предавания за чужбина. Няма пречка да има новини и други програми на английски, френски, немкси, турски, арменски и т.н. Но това трябва да става с разрешение на СЕМ. Законът защитава българския език и в никакъв случай не дискриминира другите езици.

— Останахте неразбран с желанието си да се узакони евтаназията, защо?

— Законопроектът още не е гледан в пленарна зала, вероятно ще остане за след ваканцията. Но комисиите, които го разгледаха, не ме подкрепиха.

Сега пък поставих въпроса за българския език. Все пак тези проблеми стоят пред обществото и пред всеки един от нас. Рано или късно трябва да намерят разрешение ако не днес, поне в бъдеще. Аз не казвам, че законът, който съм написал, е идеален. Няма нищо идеално, и творецът, като ни е създавал, не ни е направил съвършени. Нека да гледаме на закона по същество, а не да се хващаме има ли правописни грешки, или не. Нека езиковедите да напишат нов закон, аз ще им го внеса, няма никакъв проблем.

— Чу се, че ви спрягат за вице на Калфин, има ли нещо вярно?

— Не ме карайте да се усмихвам. Заявил съм публично и писмено, че няма да участвам в тези президентски избори.

— Ако ви помолят?

— Колкото и да ме молят! Но искам да изразя уважението си към г-н Калфин, че е една достойна кандидатура с качества.

ВИЗИТКА

Роден е на 3 януари 1947 г. в Ямбол. Завършва право в СУ „“Св. Климент Охридски”. От 1988 г. е доктор на юридическите науки. Той е професор, автор на 17 книги и монографии и над 350 статии. От 1975 г. до 1990 г. е съдия. Избран е за депутат в 7-ото Велико народно събрание. От 1991 до 1994 г. е съдия в Конституционния съд. От 1995 до 1997 г. е зам.-министър на правосъдието. Депутат в 38-о, 39-о, 40-о и 41-о Народно събрание. Бил е зам.-председател на парламента.