[flv:https://p.bnt.bg/i/s/istoria-bg-050617-x264-198907.mp4 560 314]
„Да бъде известно на моя любезен народ, че на 6-того жителите на така наречената Източна Румелия след свалянето на тамошното правителство и избиранието на друго, привременно, обявиха съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно мя прогласи за княз и на тая област. Нека Бог ни бъде на помощ в това трудно и велико предприятие!“
С тези дръзки думи Александър Батенберг, първия княз на освободената българска държава, увенчава управлението си чрез акта на Съединението, а по-късно защитава народното дело рамо до рамо с „братята си войници“ на фронта на Сръбско-българската война.
Дързостта му обаче не остава подмината от „Великите сили“ и той плаща за нея с престола си.
„160 години от рождението на Александър Батенберг“ – в понеделник от 21ч. по БНТ!
Гости в студиото:
Проф. Милко Палангурски. Преподавателят по Нова и най-нова история на България във Великотърновския университет, изследовател на партийно-политическата история и парламентарната система в нова България, който твърди, че княз Александър заложи короната си — за мечтата на своя народ.
Професор Веселин Янчев. Преподавателят по Нова българска история в Софийския университет, експерт по история на армията и вътрешната сигурност в Следоосвобожденска България, който определя Александър І като княз Обединител, искрено стремящ се да направи България «велика, силна, щастлива, целокупна и независима».
Доцент, д-р на историческите науки Петър Стоянович. Историкът от Българската академия на науките, възпитаник на Виенския университет, изследовател на политическия живот в Третото българско царство, за когото княз Александър не притежава могъщия потенциал на владетел, който сложната епоха изисква от него. Въпреки това той остава в масовото съзнание като една симпатична жертва на обстоятелствата, а не на липсата на лични качества.
Доцент Владимир Златарски. Ученият от Българската академия на науките, специалист по история на българо-германските и българо-австрийските отношения, автор на проучване за бисмарковата политика около Съединението, според когото откритият и честен княз Александър бива препънат повече от германо-руските отношения, отколкото от вътрешните трудности.
Доктор Тошо Пейков. Социологът; депутат в 36-тото и 39-тото Народно събрание, автор на 45 изложби, книги и филмови сценарии за монархическата институция на Третото българско царство, посветил 46-тата си изложба «Александър I — любимото дете на Европа — Князът на Нова България» на 160-тия рожден ден на Княза.
160 години от рождението на Александър Батенберг
«ИСТОРИЯ.BG» — 05.06.2017

Княз Батенберг умира през 1893 г. само на 36 г. Следвайки
последната му воля да бъде погребан в България,
останките му са пренесени в страната. До завършване на гробница
през 1898 г. тялото му е положено в
ротондата «Свети Георги». Повече
подробности тук.

Пренасяне на тленните останки на първия български княз, 3 януари
1898 г., повече тук

Шествието с тялото на Александър I Батенберг пред новопостроената
гробница

Мавзолеят е построен по проект на арх. Херман Майер, повече за
сградата тук

Изглед от началото на века


Изглед от края на 30-те години



