BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Авери възпяха Йордан Радичков

Радичков

Със спомени и притчи приятели и последователи на Йордан Радичков отбелязаха 82-рия му рожден ден на мощна интелектуална сбирка в Софийския университет «Свети Климент Охридски». Словесните им вариации бяха по неговия прeдгoвoр към читaнкa зa втoри клaс, писaн прeди 10 гoдини и така и не видял бял свят. Албумът книга «Летене по Радичков» с клеймото на издателство «Анубис» пък събра овациите в «Алма алтер». Да подкрепят импровизациите дойдоха и наследниците на писателя — синът му Димитър, дъщеря му Роза и двамата Йордановци сред внуците му. Голямата актриса Илка Зафирова чете част от кратките и разтърсващи текстове на писателя. В «бенда», който го възпява, участват Боян Биолчев, Цочо Бояджиев, Георги Господинов, Иван Добчев, Мирела Иванова, Светлозар Игов, Бойко Ламбовски, Валери Стефанов. «Групата е подбрана напълно субективно», гарантираха съставителите Милена Лилова и Георги Каприев.
«Всеки от тях е напълно различен, със собствен почерк, но всички са обединени от пристрастието си към Радичков», коментира и «фронтменът» на компанията и шеф на «Анубис» Николай Табаков. Рисунките в албума са на Греди Асса, на когото първо поръчали единствена, но той така се унесъл с четката, че после издателите се чудели как да включат всичките.
«Забравиха ме вече. Не ме четат», оплакал се веднъж Радичков на Каприев. «Тогава това определение ми се стори несправедливо, но сега като че ли е започнало да придобива повече смисъл. Загубили сме координатите на световната литература и нашата култура. Затова поканих тези хора да мислят върху Радичков, да се карат за него, да влязат в космоса му», обясни той за идеята на книгата. Всъщност читанката, чийто предговор беше темата на своеобразния литературен джемсешън, така и не е одобрена от Министерството на образованието и не излиза. Може би неслучайно сегашният министър Сергей Игнатов, който се оказа по държавни дела в Париж, изпрати поздравително писмо.
«Ако дойде време българите да сковаваме Ноев ковчег, най-важното, което трябва да вземем, са текстовете на Радичков. Той беше личност между детето, което свети, и мъдреца, който респектира. Не можем да летим с Радичков, можем само да подскачаме след него», каза проф. Валери Стефанов. Колегата му Цочо Бояджиев пък си спомни за студентската компания, която говори със стилистиката на Радичков и дори се осмелява една вечер да почука на вратата на софийския му апартамент. Текстът на Цочо за новата книга е писан преди години на пишеща машина и е два пъти забравян.
«Споделих с Радичков, че чета негови текстове, когато съм болен, защото това са думи, които приласкават и вдигат духа. Той се обърна към жена си Сузи и каза: «Ето това е Цочо, който ме чете само когато е болен», разсмя публиката професорът.