[flv:http://static.bnt.bg/public/files/articles/201202/70439.flv 404 338]
Идеята да се издигне паметник на Васил Левски в София се ражда веднага след Освобождението 1878 г. До изграждането му обаче минават 14 години. Работата на няколко пъти е прекъсвана заради липса на средства.
През лятото на 1878 година Софийският общински съвет с кмет Димитър Хаджикоцев решава да се изгради паметник на Апостола — първият в новоосвободеното княжество.
До всички селища в Софийска губерния е изпратен апел за набиране на волни помощи. Макар че събраните пари не са много, есента строежът започва. Автор на проекта е тогавашният архитект на столицата — чехът Адолф Вацлав Колар.
Елинка Бояджиева — историк: «Паметникът в първия проект е завършвал с полумесец, върху който е стъпил нашият кръст, християнският кръст, но по политически съображения този елемент е премахнат. А и нека да не забравяме, че България е все още васална държава на Турската империя».
Парите обаче бързо свършват и работата замира. Изоставен, строежът постепенно започва да се руши и добива жалък вид. Тази картина поражда възмущение в душите на интелигентните и родолюбиви българи. Захари Стоянов в книгата си «Дяконът» възкликва.
Елинка Бояджиева: «А тук на това място, под тези камъни лежи скромната слава на България».
Специална комисия се заема с изграждаенто на паметника и след няколко прекъсвания през 1894 той е завършен. Каменната част е изработена от известния италианец Абрамо Перукети, а фенерите и веригите са дело на виенската фирма Ваагнер, същата, която прави Желязната църква в Истанбул.
Паметникът е висок 13 метра, направен от сив боянски гранит. Изразходени са 75 хиляди лева — златни, 40 хиляди — дадени от държавата, 30 хиляди от Столичната община, останалата сума — волни помощи. Паметникът е открит тържествено на 22 октомври 1895 година. И оттогава там всяка година февруари месец се почита паметта на Апостола.