
— Ваше Високопреосвещенство, ще се поддадете ли на провокацията да се скарат българи и турци около скандала с ремонта на черквата “Св. Неделя” в Батак?
— Естествено, че не. Напротив. Храм “Св. Неделя” беше предаден на Българската православна църква от общинския съвет в Батак, а също и от мюсюлманите в града.
Покланям им се искрено на този акт на уважение и толерантност. Религиозният мир в България е божие благословение, което ние свято пазим.
Факт е, че от началото на споровете около благоустрояването на няколко пловдивски черкви имаме натрапчивото усещане, че някой иска да ни скара с правителството и в частност с Министерството на културата. Както виждате, запазихме спокойствие и не си позволихме да отвръщаме на хулите и обидите.
Твърде прозрачен е опитът министърът на културата да бъде поставен под натиск, за да реагира срещу църквата. Вежди Рашидов е държавник, ние също имаме своята отговорност. Затова поканихме министерството да изпрати проверка в Пловдив, за да се сложи край на спекулациите. Очевидно това не се хареса на някого и започна ново подклаждане на напрежение. Този път с Батак. Знае се, че тази тема е чувствителна. Уверявам ви, че отново няма да се поддадем.
Не вярвам в глобални заговори и шпионски истории. Това си е местна интрига. Ясно е, че става дума за накърнени дребни интереси. Каквито и да са те, не бива да се пипа Батак.
Някой трябва да каже на тези хора — българи, че минават границата. Културологичната дискусия е едно, накърняването на религиозните чувства на част от гражданите е съвсем друго нещо.
— Промените, които са направени в “Св. Неделя”, съобразени ли са с Националния институт за недвижимо културно наследство? Заявихте, че архитектите ви притискат, за да им подарите манастира “Св. Кирик”.
— В баташката черква не са правени промени. Освен саркофага с мощите на светите баташки мъченици в нея са поставени 3 икони в проскинитарии (ниша, малък параклис с икона — б.а.), архиерейски трон и 2 свещника.
Има нещо фарсово в сегашната претенция. През миналата пролет светите баташки мъченици бяха канонизирани от Светия синод в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”. На това свещено събитие присъстваха най-висшите представители на държавата. Министър-председателят ни оказа пълно съдействие за прехвърляне собствеността на храма и светите мощи и го направи с пълното съзнание, че ние, православните християни, ще го ползваме не за музей, а за действащ храм, в който ще възнасяме молитвите си към светите баташки мъченици за благодатна закрила. Благодарение на г-н Бойко Борисов ние имаме и частицата от светия кръст Господен, за да бъде поставен нависоко в манастира в Кръстова гора. За благодатно осенение на скъпото ни отечество и народ.
Забележете, премиерът предпочете тази светиня да пребъде в църквата, а не в НИМ. Министрите потвърдиха решението на общинския съвет в Батак “Св. Неделя” да бъде действащ храм, в който богослужебно да се почитат свети мощи.
Една година храмът функционира като такъв. Стичат се богомолци, служи се божествена света литургия. И изведнъж някой решава, че това не трябва да е църква, а музей! И започва да тормози държавните институции с петиции. Защо? Защо сега? Защо Батак?
Както каза министърът на културата, ние отново поканихме проверка и в Батак. Нека специалистите си кажат думата.
Пак казвам, г-н Рашидов е подложен на силен и нечестен натиск. Опитваме се да помогнем, като съдействаме на проверките.
Наистина не вярвам на очите си. Българи да искат мощите на светите баташки мъченици да бъдат извадени от църквата, в която те са потърсили убежище. Да се угасят свещиците, да се изнесат иконите и кандилата, защото щели да увредят стенописи, каквито няма. Нечувано!
— Атакуваха ви и за ремонта на митрополитския храм “Св. Марина” в Пловдив. Какво ще кажете на опонентите си?
— Ще ги поканя да дойдат и да видят с очите си. Направили сме малка експозиция с фотоси, на които ясно се вижда какво е било преди и какво е сега.
Преди имаше голи стени и паяжини. Шестте стенописи на светци, рисувани през 30-те години на ХХ в., са съхранени и почистени. Ако е имало стари пластове стенописи, те са били увредени през чирпанското земетресение, когато черквата е основно ремонтирана и измазана.
Понеже е ясно, че не сме увредили нищо, сега новото обвинение към нас е защо не сме предприели пълна реставрация. Отговорът е: защото нямаме средства.
Поставените в момента пана не увреждат нищо, защото под тях има бели стени.
Когато се намерят няколко милиона евро за пълна реставрация на храма, може да се реставрира.
— Наскоро направихте молитва за вразумление. Какъв беше ефектът, след като основните ви опоненти отказаха да дойдат и да ви чуят?
— Отслужихме благодарствен молебен. Използвахме термина молитва за вразумление като една интелектуална провокация към нашите опоненти, но всъщност благодарихме на Бога и на всички, които симпатизират на старанията ни да поддържаме храмовете в благолепен вид.
Благодарих изрично на критиците ни, защото те показват, че църквата е жива и силна. Сигурен съм, че и те водят своите гости от чужбина в нашите черкви, за да им покажат автентичната България. И не им е приятно да показват напукани стени, пропадащи покриви, прах и кал.
Ако тази критична енергия можеше да се насочи не в посока “против”, а в посока “за”, щяхме да постигнем чудеса.
Знам, че повечето от критиците ни са добри хора и могат да са приятели на църквата. Просто през годините на атеизма им беше внушено, че тя е етнографски експонат. Всички трябва да се опитаме да разберем колко погрешно и пагубно е това внушение.
Църквата е жива, динамична и развиваща се общност от хора, споделящи общи ценности. Тези черкви, за които говорим, през XIX в. са били нови и бляскави. Захари Зограф и Станислав Доспевски са рисували по поръчка на църквата. Тогава никой не е критикувал владиците, които са ги строили и поръчвали иконите.
— Опонентите ви обаче твърдят, че не намират с вас диалог. Християнството предполага смирение, ще подадете ли ръка?
— Вратата на светата митрополия е винаги широко отворена. След всяка литургия ме спират богомолци, с които разговаряме. Приятно ми е да беседвам с различни и умни хора.
Имам чувството, че нашата интелигенция в голямата си част се срамува да не я заподозрат, че симпатизира на църквата. Не е модерно някак.
На Запад в момента тече обратен процес, видни интелектуалци обявяват религиозните си убеждения.
Това е добре, защото, когато видна личност заяви, че се придържа към ценностите на вярата, надеждата и любовта, увлича и други след себе си. Сигурен съм, че и при нас ще започне процес на формиране на православна интелигенция.
— Защо Светият синод не излезе с решение за агентите на ДС в БПЦ? Какво е вашето лично отношение, все пак вие първи повдигнахте този въпрос и накарахте свещениците в Пловдивската епархия да податат молба за справка имат ли картонче?
— Позицията ми по този въпрос се основава строго върху каноните и евангелските предписания. Всеки човек е индивидуалност със своите плюсове и минуси и със своите лични преживявания. Не може да се мери с един аршин. Отговорността е индивидуална, също и покаянието. Каквато и да е обобщаващата декларация на Светия синод, “всички са виновни” или “всички са невинни” няма да е справедлива.
Сигурен съм, че всеки от братята ми митрополити ще намери начин да помогне за неговото възстановяване.
ВИЗИТКА
Роден на 19 юли 1969 г. в София
Завършил е гимназия, а след отбиването на военната си служба постъпва в паралелен курс на Софийската духовна семинария
На 6 декември 1990 г. е подстриган за монах от врачанския митрополит Калиник. От 1992 г. е дякон в клира на Софийската епархия
През 1994 г. заминава за Русия, където защитава дисертация по църковно право и става кандидат на богословските науки
От Петровден 1996 г. е архимандрит, а от октомври — протосингел на Софийската митрополия
На 11 февруари 2007 г. бе избран за Пловдивски митрополит