BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Почти 1 млн. живеят сами

График

Парадоксално през последните 10 г. броят на домакинствата у нас се е увеличил с 83 702. при рязко намаляване на населението с над 564 хил. души. Това показват нови данни от преброяването, обявени вчера от Националния статистически институт. .

Хората у нас живеят в 3 006 376 домакинства. Близо 3/4 от всички са в градовете.

Обяснението за повечето домакинства е, че има процес на раздробяване, който води до увеличаване на едночленните и двучленните, обясниха статистиците. Такива през 2011 г. са вече над половината (59,2 на сто) от всички.

Според определението на статистиката под домакинство се разбира едно, две или повече лица, които живеят в едно жилище или част от него и имат общ бюджет. Няма значение дали хората имат помежду си родствени връзки.

Данните показват най-силен ръст в броя на едночленните домакинства. Те от 662 853 през 2001 г. стават 925 385 през 2011 г. Увеличението е с 8,1 процентни пункта от 22,7 на 30,8 на сто.

Едночленните домакинства стават все повече по 3 причини. Расте, както броят на младите, които живеят сами, така и на разведените, които от 1 семейство стават 2 домакинства Причина за значителния ръст на едночленните домакинства е и овдовяването на много българи заради високата смъртност, свързана със застаряването на населението.

Очаквано с най-много се увеличават домакинствата в София. В столицата те вече са със 112 745 повече. През последните 10 г. в 7 области домакинствата нарастват, а в 21 — намаляват.

С най-голям относителен дял на едночленните домакинства са областите Велико Търново с 38,6% и София — с 36,5 на сто. Това означава, че на практика всеки трети столичанин живее сам.

Три четвърти от домакинствата у нас живеят в градовете. Средно в едно има 2,4 души.

Увеличават се и двучленните домакинства. През 2011 г. те са с 22 932 повече от 2001 г.

Намаляват обаче домакинствата с 3 и повече членове. Стандартното допреди 20 г. семейство от двама възрастни с 2 деца вече е на изчезване. Делът му пада до 13,4% от всички домакинства, или малко над 300 000. (Виж графиките долу.)

За сметка на това непрекъснато се увеличава броят на семействата без деца под 16 години. За период от 10 години тези домакинства са с 211 136 повече и като дял са 75,5 на сто от всички. Най-много без деца до 16 г. са домакинствата в областите Габрово, Видин и Велико Търново, а най-малко — в Кърджали и Сливен.

Едва 1 процент са семействата с 3 деца.

Най-много многочленни домакинства има в областите Кърджали и Благоевград — около 1/3 от всички.

787 пък са т.нар. колективни домакинства у нас. Тук влизат живеещите в пансиони, интернати, старчески домове, затвори, манастири и пр. В подобни колективни домакинства има 31 397 лица, или 0,7 на сто от населението на страната. Средно в едно такова домакинство има 39,9 души. За последните 10 години бройката им е намаляла с 5 на сто заради закриването на 1/5 от колективните домакинства в селата. В същото време тези в градовете са се увеличили с 31 броя.

С най-голяма средна численост от над 61 души са колективните домакинства от затвори, следствени арести и приюти за безпризорни. С най-малко членове — едва 5,4, пък са религиозните колективни домакинства, основната част от които са в манастирите. Те намаляват и като дял през последните 10 г.
Перник е най-български сред градовете

Най-много български домакинства има в област Перник, показват данните от преброяването. В 92,6 на сто от тях «главата» се е самоопределил за част от българския етнос. Само с 0,8 процентни пункта по-нисък е делът в Кюстендил.

Най-малко домакинства имат за глава представител на българския етнос пък в Кърджали — 30,3 на сто. Там най-много са тези с глава от турската етническа група.

Като цяло в 2,456 млн. домакинства у нас, или 88,4 на сто от всички, главата се самоопределя за българин. В 203 517 домакинства е от турския етнос, а в 86 385 — от ромския.

За 7,5% от домакинствата главата не е отговорил на въпроса за етническата си принадлежност. В анкетите от преброяването той не беше задължителен.

Въпросите за етническата принадлежност предизвикаха скандал при пробното преброяване. Тогава като възможни отговори бяха посочени несъществуващи или спорни етнически групи. Те обаче бяха премахнати при окончателните анкети. (24часа)
Двойно повече сме за 111 г.

Въпреки че през последните 10 г. броят на населението е намалял, спрямо 1900 г. сме се увеличили двойно, показват данните на НСИ. От началото на 20-и век досега броят на домакинствата пък е нараснал цели 4,5 пъти.

Причината е, че в миналото семействата са били многолюдни особено в селата. Средният размер на едно домакинство през 1900 г. е 5,6 души при 2,4 сега. Драстично се е променила и структурата на живеещите в градовете и селата. Според статистиците тя е най-вече заради миграционни процеси. През 1900 г. 75,4 на сто от всички домакинства са в селата, докато към 1 февруари 2011 г. те вече са едва 26,7 на сто.