Българската памет за героите не е преходна, а вечна. Неувяхваща е славата и популярността на ген. Михаил Скобелев сред българския народ.
В нашата страна има 6 селища, които носят името „Скобелево”, 45 улици и булеварди в различни градове и села са кръстени на името му, градският парк в гр. Плевен се казва Скобелев парк, има музей, посветен на Скобелев, училище в Стара Загора носи неговото име, както и има множество паметници, бюстове и барелефи с образа на „Белия генерал”. Край гр. Пловдив е гробът на неговата майка – Олга Скобелева и има изграден парк- композиция Скобелева майка.

Паметник на генерал Скобелев в Казанлък, подарен от Национално Движение Русофили
Той е роден на 29.09.1843 г. в Санкт-Петербург в семейство на потомствени дворяни и висши военни. Завършва пансион в Париж, учи в Петербургския университет, служи в Полша и участва в потушаването на Варшавското въстание (1863-64г ), завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб в Санкт-Петербург. От 1868г. е в Туркестан, участва в превземането на Хива и похода срещу Кокан (1875г.). Превзема град Андижан. По това време е повишен в ранг генерал-майор и е първият руски губернатор на град Фергана.
По време на Руско-турската война генерал Скобелев е прехвърлен в Дунавската руска армия. Командва Кавказка-казашка бригада при обсадата на Плевен, разработва плана на атаката на Ловеч, участва в третата атака на Плевен и в зимното преминаване през Стара планина. След битката при Шейново на 27/28 декември 1877г. със стремителни действия осигурява разгрома и пленяването на турската армия на Вейсел паша.
Освобождава всички земи до Одрин, превзема Одринската крепост и стига до Сан-Стефано. След войната отделя внимание на организацията и бойното възпитание на българското опълчение и народните дружинки.
От Балканския полуостров отново отива в Тюркестан и завоюва по-голяма част от днешна Тюркмения.
През 1881г., връщайки се, е триумфално посрещнат в Санкт-Петербург като национален герой. После е назначен като командващ армейски корпус в Минск. По това време посещава Германия и изучава техния военен опит, занимава се с обществена дейност, прави редица публикации на военна и обществена тематика. Той е радетел на славянофилството. Известно е, че е бил високо ерудирана личност с познания в различни области на човешката дейност, ползващ 8 европейски езици.
Михаил Дмитриевич Скобелев умира от инфаркт на 25 юни 1882г., ненавършил 39 години. На погребението му Генералният щаб полага венец с надпис „ На героя-пълководец, равен на Суворов”.


Гробница М. Д. Скобелева в церкви Спасского. Рис. К. О. Брожа по фотографии.
Той е един от великите синове на Русия от втората половина на XIX век, оставяйки дълбоки следи в паметта на признателния български народ.
“Друг малко известен факт, за който се сещам, е че след Руско-турската война Скобелев остава в освободена България и командва корпус от руската армия. Когато след Берлинския конгрес България е разделена на Княжество България и Източна Румелия, ген. Скобелев в Източна Румелия започва да създава така известните при нас гимнастически дружества, които са военизирани организации. В тези гимнастически дружества са обучени около 103-104 хиляди души. Именно хората, които се обучават там, се превръщат и в основата на бъдещата българска армия, защото руската армия ги въоръжава с прекрасни оръжия и прави съвместни учения с тях. Скобелев е всъщност в основата на всички тези ученията. И фактически в Източна Румелия се създава една скрита българска армия, която след това се оказва страшно полезна при обединението на България.
Скобелев е наричан белият генерал, защото обикновено е бил на бял кон и с бял мундир. Когато не е можел да намери бял мундир обаче, е обличал син. Желанието на генерала да изгради един такъв образ на безстрашен човек е доста интересен факт. По принцип човекът, който е в бяло, се вижда отвсякъде и всички обикновено целят него. Но генералът никога не се е криел. Той винаги е бил пред куршумите на противника.
Знае се, че Скобелев си е избрал бял кон, защото веднъж един такъв бял кон му е спасил живота в едно тресавище в Русия.
По-късно, след като генералът е превзел един от градовете в Средна Азия, един източен мъдрец му казал, че трябва освен да язди бял кон, да носи и бял мундир. Тогава никога нямало да го улови куршум. Оттогава генералът е приел този образ и оттам нататък той се изгражда като една невероятна личност с вродена смелост. Неговият образ става митичен, легендарен в историята ни. И българи, и руснаци, и турци по време на Руско-турската война са се възхищавали от него. Човекът с белия мундир просто е излизал пред руските войници и направо сред куршумите на турците е закусвал, миел се е, правил е гимнастика и т.н. Така че определено генералът е една много интересна личност”.
![]()
(От интервю във “Фокус” на режисьора на документалния филм “Белият генерал” Владимир Щерянов)
https://rusofili.bg/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8-%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-5/