BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

200 години от рождението на майката на „белия генерал“ Михаил Скобелев – Олга Скобелева.

Омъжена съвсем млада, Олга Скобелева е била винаги съпричастна с проблемите на обикновените хора, свидетелстват исторически извори, позоваващи се на нейни съвременници. Умна, любознателна, с решителен характер, тя е била ярка фигура в средите на руската аристокрация. По думите на барон Н.Н.Кноринг:

“Олга Николаевна беше много интересна жена, с властен и упорит характер. Тя много обичаше единствения си син, посещаваше го дори по време на поход и с широката си благотворителна дейност подкрепяше политиката му по славянския въпрос.”

След смъртта на съпруга си през 1879 г. Олга Скобелева се посвещава на хуманитарна дейност: пристига в България и оглавява Българския отдел на Червения кръст. В Пловдив тя основава приют за 250 сираци, чиито родители са били убити от башибозуците и черкезите преди и по време на войната. Организира сиропиталища и училища и в други селища, а освен това тя работи и за откриване и уреждане на болници в Княжество България и в Източна Румелия. През 1879 г. тя става заедно с граф Игнатиев инициатор за събиране на средства за изграждането на Храм-паметника в с.Шипка.

Олга Скобелева е предателски убита в Пловдив на 6 (18) юли 1880 г. Жителите на града издигат паметник на загиналата благодетелка. От четирите му страни има надписи. Единият от тях е особено ценен – това е епитафия от Иван Вазов, който по това време живее под тепетата. Надписът, който може да се види и днес, гласи:

С цел висока, красна
при нас дойде ти,
но ръка ужасна
твойте дни скрати.
Святице! Прости!


Омъжена съвсем млада, Олга Скобелева е била винаги съпричастна с проблемите на обикновените хора, свидетелстват исторически извори, позоваващи се на нейни съвременници. Умна, любознателна, с решителен характер, тя е била ярка фигура в средите на руската аристокрация. По думите на барон Н.Н.Кноринг:

“Олга Николаевна беше много интересна жена, с властен и упорит характер. Тя много обичаше единствения си син, посещаваше го дори по време на поход и с широката си благотворителна дейност подкрепяше политиката му по славянския въпрос.”

След смъртта на съпруга си през 1879 г. Олга Скобелева се посвещава на хуманитарна дейност: пристига в България и оглавява Българския отдел на Червения кръст. В Пловдив тя основава приют за 250 сираци, чиито родители са били убити от башибозуците и черкезите преди и по време на войната. Организира сиропиталища и училища и в други селища, а освен това тя работи и за откриване и уреждане на болници в Княжество България и в Източна Румелия. През 1879 г. тя става заедно с граф Игнатиев инициатор за събиране на средства за изграждането на Храм-паметника в с.Шипка.

Олга Скобелева е предателски убита в Пловдив на 6 (18) юли 1880 г. Жителите на града издигат паметник на загиналата благодетелка. От четирите му страни има надписи. Единият от тях е особено ценен – това е епитафия от Иван Вазов, който по това време живее под тепетата. Надписът, който може да се види и днес, гласи:

С цел висока, красна
при нас дойде ти,
но ръка ужасна
твойте дни скрати.
Святице! Прости!