BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Тревненският зограф Цаню Захариев е сред верните хора на Левски

Към средата на XIX век в Трявна има около стотина зографи, които са организирани в еснаф. Техните ателиета се увеличават, а конкуренцията между тях е голяма. Всеки има свой стил на работа и технология. Но често работят и по един и същ начин – използват яйчената вернизирана темпера. Те я нанасят върху обработена дъска от меко дърво (липа, топола, елша), покрито с тънък гипсов пласт без или със залепено върху него платно. Завършеният образ се покрива внимателно с прозрачен слой смола, разтворена в терпентин, за да се получи блясък. Но и да се създаде предпазна преграда между него и атмосферните условия.

Някои иконописци сами си правят бои от растителни корени или закупуват на прах от пазарите на Солун, Одрин и Цариград. Рецептите на боите се пазят в тайна и се предават от баща на син или от по-възрастен сродник на по-млад.

Повечето от зографите изпълняват поръчки в Трявна. Около средата на XIX век в малкото балканско градче работят около четиридесет иконописни ателиета. А после произведенията на Тревненската иконописна школа се разпространяват по всички краища на България.

Сред имената на тези мъже, които рисуват светите образи е и това на Цаню Захариев Млади, който е трето поколение иконописец на Захариевия род. Роден е през 1840 г. в Трявна. Син е на зографа Захария Цанюв и внук на зографа Цаню Захариев Стари. Двамата му братя Кънчо и Никола също са иконописци. Той учи в Тревненското школо при Петко Славейков и Н. Грънчаров, изучава зографския занаят при баща си. Творческият му път започва с иконите на „Св. Мина“ в лясковската черква „Св. Атанас“ и „Христос“ в арбанашката църква „Св. Архангели“.

През 1866 г. иконопиства в село Еникьой, Тулчанско, където среща и се сближава с Васил Левски. Става негов съратник. Ето как се случва тяхната първа среща:

„Работехме иконопиство в Тулченско село Еникюво, та отидох в ближното село Кунгас на сбор. Църквата още не беше пуснала. Влязох в църквата и чаках, докато пусне. Васил Левски псалтваше, но аз не го познавах още що за човек е; но като чух когато идеше „Спаси Господи“ да каза: „Победи благочестивим българи“ и го проумях. Като излязохме вън, свещеника ни покани да отидем у дома му на гости и попяхме разни песни. Васил пя повече народни песни. Като си излязохме от попа, отидохме в училището, поразгледахме го и почнахме да правим гимнастически упражнения: надскачахме се, камък хвърляхме и други, в които най-много се отличи Васил. Оттам отидохме в кръчмата на Васил Карловеца, сетне стана ханджия. Този кръчмар ме повика настрана и ми каза:

„Туй момче (за Васил Левски) иска да поприказва с тебе насаме“. Аз се съгласих и той го проводи при мене. Отидохме зад кръчмата само двама и ми каза: „Аз те удобрявам за верен човек, ще ти кажа една тайна“. Казах му: „добре“.

Тогава той ми каза: „Аз дойдох от Влашко, имах още двама другари, носехме картини, които са запретени в Турско. Подарихме на Димитраки – бея на сина му от тези картини. Той ги покачил на стената. Като ги видял баща му, попитал го откъде ги е взел. Той му разправил. Взема ги този Димитраки – бей и ги занася на пашата, като му казва: „Туй кабул ли е на вас?“ Той му казва: „не“. „И мен не ми е кабул“. Узнават от къде са тия картини и използвали двамата ми другари и ги запират, а аз се скрих. Ако седя в града и мене ще уловят, ами можеш ли да ми намериш някое село да се уловя за даскал, да се махна от града?“ Аз му обещах, че ще мога, защото в селото, гдето работех, нямаха даскал и се надявах, че ще ме послушат натоятелите. Попитах го къде ще го търся, ако ми потрябва; той ми каза: в Тулча на Ангела Бояджията на кафенето. Казах му в кой ден ще дойда в града да си прибера иконите, които ми дялат в града и ще му съобщя какво са ми казали настоятелите. Тогава се разделихме и си заминах за селото. Като го похвалих на настоятелите, те се съгласиха да им го доведа“.

После Цаню Захариев го намерил в кафенето на Ангел Бояджията. Васил Левски е седнал до вратата и гледал през прозореца пътя. Левски го извикал с жест и иконописецът отишъл при него. Вкарал го в стая. Зографът му съобщил, че е свършил работа. Трябвало да се приготвя, ще го вземе след два часа с каруцата. Така и станало. Левски седнал в талигата между иконите, които го скрили, били големи. Така минали през града, без да ги забележи никой. Щом отишли в селото тревненецът го настанил в своята квартира, както се разбрал и с настоятелите. Заедно са в продължение на три месеца, живеят в една стая, спят на един креват. В това време двамата мъже правят плана на въстанието. Те се зарекли да не пият нито ракия, нито вино, докато постигнат целта си. Нямат другари, освен брата на зографа Никола и някой си Василев, майстор дюлгерин от Карлово. Той ги запознава с работници, които вярват в идеите им.

Идва есента и Цаню Захариев трябва да се прибере в Трявна. Остава на пролет да продължат двамата започнатото дело, като Левски се съгласява да отиде в балканското градче при зографа. В края на март Левски му пише писмо от Галац и съобщава, че скоро ще пристигне в Трявна.

Градчето е близо до балкана и населението е повече българско, подходящо е за център на Тракия и България, ще работи с двете страни по-лесно. И Левски отива. „Към края на април дойде у дома една сутрин ханджията да ми съобщи, че едно момче-абаджия ме вика на хана. Аз отидох и го взех у дома, където преседя няколко дена. Разведох го у приятелите си, на които бях известил за него, откри им донейне работата си и замина за Карлово. И тъй, тогава се избра Трявна за център“.

След десет дни Левски отново се завръща в балканското градче. Със своя приятел зограф заминават за Търново, където тревненецът го запозава с революционера Никола Кабакчиев. Той ги развежда из Лясковец и Г. Оряховица. Тримата мъже по-късно създават Тревненския революционен комитет.

След това Левски заминава за Букурещ, за да се споразумее с комитета и отново се връща в Трявна, където иконописецът го запознава с други балканджии. Ходи из града без никой да го подозира, псалтва в тревненската черква „Св. Георги“. Тогава се събират с революционера Ангел Кънчев, с когото се запознали в Букурещ. От Трявна Левски заминава за Тракия.

През 1871 г. Апостолът на българската свобода е отново в Трявна и съветва да се основе читалище. На следващата година в балканското градче се основава тайния революционен комитет. Цаню Захариев е председател. „Като се избра Трявна за център, захвана се работата първо от учените и по-богатите, които отначало показваха усърдие, докато разбраха, че работата става по-сериозна, захванаха да се отдръпват един по един, докато останахме сами с брата си Никола. Един от учителите, Илия Шиваров, казал на един свой приятел да не се събира с мене, защото съм влачел въжето подире си“, пише в спомени зографа. С негова помощ Левски няколко пъти посещава Трявна, но вижда, че с тези хора не може да се върши работа.

Цаню Захариев придружил Левски в едно от пътуванията си до Габрово, друг не се съгласил на това. Левски тогава се ядосал на тревненските „патриоти“ и казал на зографа: „Сал ти ли си бе? Где онези приятели? Ах, ах..“ Напсувал ги и двамата продължили пътя си, но след малко добавил: „Излъган останах, дето се залових с учените ви в Трявна. Ако бях се заловил с по-простите, по-голяма работа направвах“.

През 1876 г. Цаню Захариев отива на съвещанието на незаловените революционери от Търновския революционен комитет в старата столица.

Взима участие в Априлското въстание, в боевете на Тревненската чета, присъединява се към четата на Христо Патрев. След разгрома на въстанието, заедно с брат си Кънчо, дълго се укрива из околните села.

Веднъж Левски му казал: „Ще ти се запише името със златни букви в българската история, която се отваря за по личните дейци за българското освобождение“. Зографът му отговорил, че не желае слава, но иска свобода.

„Наистина човек не може да бъде вечен, но делата му могат…Преди да се заловя за това свято дело, аз много размислях. По цели нощи не съм заспивал и често сълзи са намокряли възглавницата ми; но не можах да гледам нашия народ тъй измъчен от неприятеля, пък аз да стоя със сгърнати ръце, докато могат те да въртят оръжие. Знаех, че като възстанем, единственото ни спасение е Балкана, но и там повече от три-четири деня не може да се стои, защото от глад ще измрем. Ако ли ни разбият, трябват ни криле да идем в друга държава, а който се рани, трябва да оплуе там. По-голямо зло ни очакваше от нерязаните турци (българите-предатели), които за едно кафе предаваха човека. Всичко това аз си го поразмислих и най-после дойдох до туй заключение: да се простя с жена, деца, баща и майка; да намеря тежкия кръст, като се заклех, че ще работя вярно за милото ни Отечество и пред никаква опасност не ще отстъпя, догдето не нанесем на Турция неизцеримата рана; а че какво ще стане с мене, Бог знае. Най-вече запалихме огъня, който ще стопи Турция, а сега и да умра, не ми е жално. Ето моята разтуха“.

За отношенията си с Васил Левски, за участието си във въстанието и скиталчествата си след това разказва в спомените си „Записки на Цаню Захариев по Тревненското въстание“, записани и издадени от дъщеря му Мария Цанева – Илийчева през 1932 г.

Зографът си отива от живота на 9 ноември 1902 г. в Трявна.

Преди Освобождението рисува заедно с баща си „Богородица“ (1867) в габровската черква „Св. Богородица“ и „Христос“ (1870) в севлиевската черква „Св. Троица“.

След Освобождението продължава да иконописва. Рисува иконите „Три светители“, „Благовещение“, „Иван Рилски“ и „Св. Св. Кирил и Методий“ за църквата „Св. Богородица“ в Троян. Негово дело е и параклисът „Св. Теодосий Търновски“ в Килифарския манастир. Създава образите на светци за църквите в селата Кацелово и Две могили, Русенско, в Казъл Мурад (Благово), Разградско. Негови икони могат да се видят в Бяла Черква, Силистра, Попово, Русе и други краища на България.

epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova—Trevnenskiyat-zograf-Tsanyu-Zahariev-e-sred-vernite-hora-na-Levski/380305/11/105