BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Страсти подгряха каралезката чешма

КАРАЛЕЗКАТА ЧЕШМА

10.05.2010

Времето, в което живеем — не прощава на никого. По силата на тази максима, обект на препирни и спорове стана дори и прочутата Каралезка чешма в с. Стефан Караджа, дължаща своята

известност на сладкодумеца Й. Йовков, който някога я възпя в разказа «Песента на колелетата».

Построена през средата на XIX-ти век и станала свидетел на войни и исторически превратности, в епохата на социализма Каралезката чешма получава статут на културен паметник, а пространството около нея е превърнато в парк. През 1984 г. чешмата е реставрирана, но след началото на политическите промени, вследствие на занижен контрол, паркът и чешмата са незамарени и се превръщат в пладнище за селския добитък. Няколко години след това, отмъщавайки на човешкото безхаберие, чучурите, текли повече от столетие — пресъхват. През 2002 г. Каралезката чешма е реставрирана за втори път, заедно с парка около нея. За да избегне евентуална повторна занемара, кметицата на с. Стефан Караджа г-жа Калинка Райчева през месец март тази година взема решение да се прекрати достъпа на животни (добитък) до парка и чешмата.

Тази постъпка предизвиква гневна реакция у 30-тина жители на селото, които на 03.05.2004 г. изпращат жалба до кмета на община Добрич — Селска с настояване да им бъде възстановено правото да поят животните си на чешмата. Противно на това, останалите жители на селото подкрепят действията на кметицата.

Търсейки изход от ситуацията, г-жа Калинка Райчева взема решение водата от Каралезката чешма да се изведе с тръби извън парка, където в най-скоро време ще бъдат поставени корита-поилки за животните. «Не желая да конфронтирам населението и държа на едно разумно разрешаване на проблема» — споделя кметицата. «Зная, че водата е необходима за животновъдни нужди, но в края на краищата тук не става въпрос за обикновена чешма, а за културно-исторически паметник, част от духовното наследство на Добруджа!» От своя страна «жалбописците» не приемат варианта с отбиването на водата и настояват да поят животните си на самата чешма.

Явно тяхната цел е не толкова достъпна до водата, колкото възможността да пасат и пладнят животните в пределите на парка. Въпреки това се надяваме, че жителите на с. Стефан Караджа ще постигнат съгласие и ще намерят най-добрия вариант, за да опазят за идните поколения добрия вид на Каралезката чешма.

Николай Господинов НДТ