
На около 5 километра от русенското село Иваново оживелите руини на скалния манастир «Свети Архангел Михаил» ревниво пазят част от културата на Второто българско царство (XII-XIV в.). Прочутото някога средище на християнска духовност е ставало убежище на видни граматици и зографи. Тук са идвали царе и патриарси, било е подслон за отшелници и заветна цел за поклонници. Това казва археологът от Русенския исторически музей Стоян Йорданов. Според него времето е пощадило е най-вече онези свидетелства, които нареждат манастира с оцелелите в църквите му стенописи сред немногото български паметници, чието значение надхвърля националните рамки. Скалните църкви край Иваново са една от българските гордости в ЮНЕСКО.
Пръв за скалните църкви край Иваново пише още през 1879 година Константин Григориев в русенския вестник «Славянин», припомня Стоян Йорданов. Мястото привлича вниманието на българските учени и изследователи. Интересът към него стана стимул за разгръщането на широка консервационно-реставрационна дейност от специалисти на Националния институт за паметниците на културата. Откроява се участието на Боряна и Благой Дживджанови, чиято работа спасява и запазва за бъдещето този уникален паметник на европейската цивилизация.
Скалният манастир «Свети Архангел Михаил» обединява шест относително самостоятелни комплекса от скални помещения. Те са известни като «Затрупаната» църква, «Кръщалнята», Господев дол, «Съборената църква», «Църквата» и «Белберницата». Всеки от скалните комплекси има своя структура. Голяма част от тях са пригаждани за нуждите на монасите без съществена намеса, обяснява археологът. Скалният манастир се обитава от монаси аскети, но същевременно поддържа връзки с най-представителните столични институции и играе важна роля в обществения живот на средновековната българска държава. Днес единствено в неговите църкви и параклиси от цялото Поломие са оцелели толкова добре запазени стенописи.
Промените след гибелта на средновековната българска държава предизвикват постепенно отмиране на отшелничеството и бавния залез на «Св. Архангел Михаил». Обезлюдените помещения започват да се рушат. Пропадат дървените конструкции, събарят се външните стени, невъзстановимо рухват скални откоси. Манастирът постепенно се превръща в руина, изпълнена с предания и смътни спомени. Интересът към изоставената обител и нейните стенописи се заражда отново след Освобождението.
Промените в структурата на меката скална основа стават основна причина за събарянето на скалните помещения. Голяма част от «Църквата» е отделена с широка пукнатина от основната скала. Тези поражения са най-видими при разрушените комплекси на «Затрупаната» и «Съборената» цъква, където в подножието са пропаднали големи скални маси. Процесът продължава да застрашава целостта на помещенията и днес, особено при характерната за района висока сеизмичност.
Цветелина ТЕРЗИЕВА http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-07-20&article=417239