[flv:http://static.bnt.bg/public/files/articles/201212/91264.flv 404 338]
Отиде си един велик актьор — Георги Калоянчев. На 13 януари трябваше да навърши 88 години. Калата, както го наричаха всички, остана народен артист в истинския смисъл на тази дума — любимец на всички българи повече от шест десетилетия — на сцената и от екрана.
Заедно с едно звездно поколение изгради основите на Сатиричния театър. Напуска ни един от патриарсите на българската сцена, който може да бъде сравнен единствено с Иван Вазов — заради начина, по който го обичаха и му вярваха хората.
В славната му творческа биография са записани близо 200 запомнящи се роли. Той ни кара да му вярваме, каквото и да играе — Бай Ганьо, «Специалист по всичко», «Инспекторът и нощта», «Криворазбраната цивилизация» Големанов — Калата може всичко.
Георги Калоянчев: «Аз съм земен актьор, моята игра мирише на земя. Всяка една роля е като нова любов. Нова любов, която почваш. Нали знаеш — в новата любов се хвърляш с главата надолу.»
За него може да се каже, че е самият театър и самото кино. Той просто въплъщава духа на театъра. Незабравими остават драматичните му персонажи в Старчето и стрелата, «Езоп», «Вълчицата» и «Галилео Галилей». Винаги естествен, винаги играещ и недосегаем за звездоманията.
Георги Калоянчев: «Благодаря ви, хора, които мислите за мен, които ме обичате. Трябва да знаете, че за да ме обичате и аз ви обичам. Обичам публиката. Няма лоша публика. Има лоши актьори, има лоша драматургия. Но лоша публика няма. Обичам ви, от сърце ви казвам, че ви обичам. Това е.»
Кала, и ние те обичаме. Поклон пред светлата ти памет.
[flv:http://static.bnt.bg/public/files/articles/201212/91271.flv 404 338]