
Едва ли има някой, който да не е чувал за красотата на нос Калиакра. Двукилометровата суша, врязана в морето, образува прекрасен залив, в който играят делфини. Мястото е обявено за природен и археологически резерват през 1960 г. Върху площ от 687,5 дка има диви степи и впечатляващи крайбрежни скали, високи до 70 м. Растителният свят наброява повече от 400 вида, от които 47 — редки.
Носът е с изключително богата история. През IV в. пр. Хр. на това място е селището Тиризис, наречено на местното тракийско племе тиризи. През римската епоха крепостта се разраства — строят се водопровод, църкви, баня, крепостни стени, повечето съхранени до днес. През късната античност селището се нарича Акре Кастелиум и е сред 15-те града на провинция Скития, обхващаща земите на днешна Добруджа. В този период крепостта е важен пункт от Виа Понтика. С името Калиакра селището се споменава за първи път в края на XIII в. Най-големият разцвет за Калиакра е през втората половина на XIV в., когато е столица на Добруджанското деспотство. От писмените сведения става ясно, че това е мощен средновековен град, в който владетелят сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище с право на монашеска ставропигия. Доказателства за това събират от 9 години доц. Бони Петрунова и екипът й. Залезът на крепостта настъпва със завладяването й от османските нашественици. Последните известия за Калиакра са свързани с морска битка в залива на носа между контраадмирал Ушаков и турския флот през 1791 г., в която руската армада надделява. В чест на тази битка в подножието на носа се издига паметник на адмирала.
Освен красива природата и древна история за магията на мястото допринасят и множество легенди. Една от най-известните е за 40-те девойки, които сплели косите си и скочили в морската стихия, за са не бъдат потурчени. Първата от тях се казвала Калиакра. Друга легенда пък разказва, че св. Никола бил подгонен от турците и тръгнал да бяга към морето. Земята започнала да се разширява под нозете му и така се образувал носът. Той свършва там, където турците са застигнали светеца и са го посекли. В пещерите на края на носа е гробът на свети Никола, гласи още митът. На това място днес е параклисът на светеца.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-01-25&article=438745