BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Преселение на народите променя България, Русия, Европа

Мигрантите в Европа стават все повече, докато нещо започна да тегли самите европейци към Русия (Депардийо съвсем не е първият). Раздвижват се и гражданите на ЕС — жители на европейския Юг се изселват в суровия, но стабилен Север. Хората бягат от кризата и безработицата. Е, и от данъците, то се знае.

Опитът на френския президент Франсоа Оланд да обложи милионерите с данък от 75 на сто явно няма да се увенчае с успех, защото бе спънат с негативно решение на Конституционния съд. Държавният глава обаче предизвика вълна от емиграция — богаташи взеха да напускат Петата република.

Миналата година броят на заможните французи, подали молби за белгийско гражданство, нарасна двойно (при все че Белгия отказа “данъчно убежище” на най-богатия сред тях, Бернар Арно). Изтъкнати бизнесмени публично заявиха, че ще се местят във Великобритания (след повика на премиера Камерън, обещал да разпъне за тях червени килими).

А Жерар Депардийо избра Русия — следвайки примера на хиляди свои сънародници. По данни на Евростат само през кризисните 2009 и 2010 г. руско гражданство са получили 4500 французи. Което е рекорд сред гражданите на ЕС (на второ място бяха германците, сдобили се през същия период с 4200 руски паспорта, на трето — финландците с 1900 паспорта).

В демографски план обаче нито Франция, нито Германия губят нещо от тази тенденция: потокът от мигранти, пристигащи в тези страни, изобщо не секва. Миналата година например преселниците в Германия бяха с 15 на сто повече: за новодошлите от Гърция увеличението бе 80 процента спрямо предходната година, а от Испания и Португалия — 50 на сто.

Заради попълненията от Източна Европа и кризисните страни в еврозоната населението на Германия расте вече втора поредна година: през 2012 г. то набъбна с нови 200 000 души. Във Франция прирастът на населението забавя темпо, но миграционното салдо остава положително: миналата година новодошлите бяха с 54 хиляди повече от заминалите.

След като влязоха в ЕС, републики от бившия соцлагер като Полша, балтийските страни и България активно попълват човешкия потенциал на Западна Европа. Неотдавна обаче Южна Европа, обхваната от дългова криза, ги изтласка от лидерската позиция. През 2011 г. броят на емигриралите испанци например нарасна със 70 на сто.

И потокът преселници от Юга едва ли ще секне в близките години, тъй като кризата там е в разгара си — заплатите и помощите са орязани до нивото на развиващите се страни, а безработицата прескочи рамките и обхвана над 20 процента от трудоспособното население. Затова емиграционните нагласи, да речем в България, нарастват всяка година.

По данни на Националния център за изучаване на общественото мнение през есента на 2012 г. 14 на сто от запитаните българи са заявили, че смятат да напуснат страната завинаги — с 3 на сто повече, отколкото през кризисната 2009 г. Намерения, осъществявани най-вече от квалифицираните специалисти. Всяка година от България се изселват например по 500 лекари (при все че в страната има едва към 30 000).

Вътрешната миграция в ЕС впрочем е съпроводена с активен приток на пристигащи от други страни и региони. След “Арабската пролет” рязко се засили напливът на преселници от Северна Африка и Близкия изток в страни от Южна Европа. В Гърция например пришълците и бежанците са на път да надминат по брой коренното население.

А Великобритания все още носи последиците от вековната си колониална политика — налага се и до днес да посреща множество хора от Индия и Пакистан.

По данни от последното преброяване в периода 2001 — 2011 г. населението на Англия и на Уелс е нараснало със 7 на сто, главно поради мигрантския приток. Което малко по малко променя и културно-етническата физиономия на Европа.

Във Великобритания например 13 на сто от хората с постоянно жителство са родени извън страната. Половината от тези имигранти са пристигнали след 2001 г. Делът на мюсюлманите наближава 5 на сто от населението.

Дори във Финландия, както сочат данни на националния институт за икономически проучвания, има към 140 000 имигранти (3 процента от населението), а между 40 и 50 хиляди от тях изповядват исляма.

Жителите на Русия не стоят със скръстени ръце — те пък се насочват към южните членки на ЕС, обхванати от криза, и така затварят кръговрата на населението в Голяма Европа. Дълговата криза свали цените на имотите край топлите морета; руски граждани използват това, за да купят апартаменти и вили в Кипър, България, Испания и Италия. Вложили са стотици милиони евро по-специално в испански инвестиционни компании. Милион и половина руски туристи посетиха Испания миналата година — потенциални инвеститори в страната, те може да станат и нейни жители.

А най-заможните граждани на федерацията се втурнаха към Великобритания. Миналата година британската гранична служба регистрира същински руски бум: молбите от руснаци, желаещи да получат “инвестиционни визи” и възможност за британско гражданство, ако инвестират поне един милион евро, нарасна почти с 80 на сто и надхвърли 400.

Може само да гадаем какво кара милионерите да сменят своето си “тринайсетпроцентно” гражданство с поданство на Великобритания, където ДОД достига 40 на сто. Богатите са подвластни на други ветрове и течения, но като цяло руските граждани — при все че още имаме визов режим с ЕС, вече са пълноценни участници в европейската “въртележка на населението”.

Междувременно самата Русия също лека-полека се пълни с мигранти. Миналата година бе регистриран прираст на постоянното население с 250 000 души за 10 месеца, и 99,7 процента от него се дължаха на имиграцията.