
Стефан Стамболов и Захари Стоянов възкръснаха на камерната сцена в Народния, за да изрекат истините, написани от Стефан Цанев в пиесата «Духът на поета». Творбата на прочутия драматург е посветена на политическата ни класа, която не се променя през десетилетията. Звучат потресаващи реплики като «Умираме срамно» и «Бързо осребрихме мечтите си». Ожесточеният диалог между довчерашните комити е провокиран от Ботев. Двамата ги е срам от потъпкването на неговите социални блянове, които в близкото минало са били и техни, но не могат да надмогнат себе си. Те се изживяват като властници и строители на съвременна България, а всъщност са новите диктатори. По едно време Захари Стоянов пита Стамболов: «Ти откъде имаш пари, за да купиш 100 декара от земите на бягащите евреи?». Христо Мутафчиев, който официално се завръща в академичния афиш след принудителната си отпуска по болест, брани със зъби и нокти своя Стамболов. «Това е неговата реабилитация. Той винаги е правил всичко в името на Отечеството. Ние си приличаме — еднакво радикални сме», твърди Ицо. Валентин Танев е не по-малко убедителен като публициста и революционера Стоянов. Той е наясно с безславната метаморфоза, изрича я, но не успява докрай да се опълчи срещу нея.
Маргарита Младенова е категорична — новият й спектакъл е наситен с енергията на предупреждението. Тя за пореден път излъчва посланието, старо като света — всеки, който влиза в машината на властта, е изплют от нея като античовек. Стефан Цанев не се колебае: «Имаме ний нужда от Ботев. И от Левски. Но наужким. Я си представете, че наистина дойде Левски и попита: «Какво става с нашата чиста и свята република? Всеки, който използва личната си власт за своя изгода, наказва ли се със смърт?» Какво ще стане? Та Стамболов и Захари Стоянов се страхуват от същото — че Ботев ще ги попита: «Какво стана с идеалите?». Идеалистите са за читанките. В живота те са кошмар, няма по-жестоки хора на света от тях, казва Стамболов. За съжаление поетът, революционерът, борецът за свобода се превръща в диктатор. Подобни превъплъщения стават и днес пред очите ни. И все уж в името на доброто. Неизбежно ли е това? Прав ли е Стамболов, като казва за Исус: «Добре, че го разпнаха навреме. Ако беше станал цар на юдеите, щеше да ни покаже едно «братство и равенство» и «обичайте враговете си». Преди 10 години във Военния театър се игра другата пиеса на Цанев за бившия хъш — «Величието и падението на Стефан Стамболов». Авторът признава, че се кани да напише най-малко още една трагедия за него.
На премиерата в неделя Владимир Пенев аплодира на крака колегите си. Павлин Петрунов, третият в екипа, партнираше достойно на Танев и Мутафчиев.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-04-09&article=447416