BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

кмет на Тараклия, Молдова: Тревога предизвиква проектозаконът за въвеждане на румънски език

За усилията на Тараклийски район в Молдова да придобие статута национално-културен район Агенция „Фокус” разговаря с кмета на молдовския град Тараклия Сергей Филипов.

Фокус: Г-н Филипов, на какъв етап са усилията ви Тараклийски район да придобие статута национално-културен район?
Сергей Филипов: Прието е решение да се обърнем към държавни институции, до президента, премиер-министъра, парламента на Молдова. В съвета действа работна комисия, която до края на тази седмица трябва да довърши законопроекта. След това той ще бъде изпратен до парламента, където ще бъде преведен на държавен език.
Фокус: Защо е необходимо придобиването на такъв статут?
Сергей Филипов: Не за пръв път се правят опити за получаване на статут национално-културен център. Преди 21 години на 30 март 1992 г. от тогавашния президент на Молдова Мирча Снегур бе изготвен указ. Той включваше определени мерки за развитието на българската национална култура. С този указ, правителството имаше за задача да внесе в парламента предложение за създаване на специална административно-териториална единица, където компактно живеят българи. Първият пункт от указа гласеше — да се създаде за компактно живеещите българи в Тараклия такава административно-териториална единица, като център на българската култура. Проектът на този закон е бил приет от правителството без да има създадена специална комисия, която трябваше да го доработи и да го внесе в парламента на Република Молдова. През годините той се забута из парламентарните коридори и не видя бял свят. Сега нашият проектозакон се базира и основава на указа на президента Снегур и на постановлението на правителството, което съдържа мерки за укрепването на българската национална култура. Нищо ново не сме измислили. Сега, за 200-годишнината на района, решихме този въпрос да бъде поставен в парламента, което ще бъде един подарък за населението тук.
Освен това, последният проектозакон, приет в парламента за лингвистична политика, предизвиква голяма тревога, защото в този проект е написано, че език за междунационално общуване в Молдова ще е румънският език, а в независимата Гагаузия ще са два езика: румънски и гагаузки. Губи се в новия закон българският език и руският. Задава се въпросът, защо сме толкова обезпокоени и за руския език. Той исторически се е наложил за бесарабските българи: 160 години сме живели в Руската империя, 56 години в Съветски съюз. За толкова време той успя да стане втори майчин език за бесарабските българи. Ние ще продължим да си общуваме на български, но ако няма да го има руският, ние няма да можем да общуваме с институциите на ниво информация, ще има големи проблеми относно документация, което ще се отрази за цялата българска общност тук. Може би няма да бъде приет този закон за лингвистичната политика, но всичките тенденции по румънизация, които днес текат в Молдова, безпокоят мнозина и може да се каже, че има 50% вероятност той да бъде приет.
В молдовските медии много се пише за автономия. Но сега не говорим за автономия. Ние искаме статут български национален културен център. Според мен, това може да стане бранд на район Тараклия и да стане бранд в Република Молдова, на международно ниво, като по този начин да станем по-забележими за външни инвеститори както от Европа, така и от Русия, от други източни и западни страни.
Гагаузия днес заяви, че ако ще бъде приет законът за румънския език, тя запазва за себе си правото си за самоопределяне. Не изключвам възможността ние заедно с гагаузкия народ, с който от 200 години живеем заедно в Бесарабия и сме се сблъсквали с проблеми и трудности, заедно да намерим някаква форма, с която да се самоопределим.
Фокус: Няма ли да е по-лесно запазването на българското малцинство, ако станете автономно, както Гагаузия?
Сергей Филипов: Не е лесно да се сдобиеш със статута автономия. В случай, че не ни удостоят с това да станем български национален център, ще настояваме за автономия. Но за сега е рано да се обсъжда този вариант, защото се надяваме нашето решение на Районния съвет, което беше прието единогласно от всичките политически формирования в съвета, да има своята тежест. Тук не са само представители от комунистическата партия, които са 19 съветници, 7 от управляващите партии, има и от неправителствения сектор, непарламентарни партии. Надявам се, че всички политически формирования ще отчетат този момент, че решението е било прието единогласно. То не може да се разглежда, като политическо решение, а като защитаване на националните интереси на българите. Затова смятам, че политиците внимателно ще го изучат и ще приемат разумно решение, ще дадат статут национално-културен център на Тараклия.
Да, по-лесно ще е, ако станем автономия. Днес с представителите от Гагаузия имаме общи начини за защитаване на интересите си, да запазим българския език в Молдова и руския език за междунационално общуване. По същия начин си сътрудничим с Приднестровието – да може да запазим нашето приятелство и връзки, и тази румънизация, която днес е стигнала и до нас, да се спре.
Фокус: До момента какви политически сили, обществени организации, а и други държави подкрепят инициативата ви?
Сергей Филипов: Открита подкрепа други държави не могат да проявяват, защото това ще бъде намеса във вътрешните работи на Република Молдова. Имаме подкрепа от приднестровците, защото там живеят 12 000 етнически българи, някога сме били една република. Имаме подкрепа от украинска страна – Конгресът на българите в Украйна. Имаме подкрепа не от държавни структури, а от обществени организации и активни граждани от Русия. На държавно ниво официално заявление не е имало. Но днес нито една политическа партия в Молдова не се е изказала по този въпрос. Единствено г-н Мишин и г-н Бабаенко от парламентарната партия „Възраждане”, те някога са излезли от комунистическата партия, заявиха, че са готови да подкрепят нашата инициатива.
Фокус: Освен запазването на българския и руския език, какви други проблеми могат да бъдат решени след получаването на специалния статут?
Сергей Филипов: Този статут запазва езика, културата, обичаите и традициите. В държавния бюджет ще бъдат заложени определени средства за по-дълбоко изучаване на български език, за запазване и финансиране на културни мероприятия. Ще има и други разчети по финансиране на района с такъв статут, като национално-културен център.

Инна ПОГЛУБКО http://focus-news.net/?id=f24346