«Черно море, много е добре…», тази песен, популяризирана от незабравимия Тодор Колев, зазвучава в ушите на всеки, щом лятото се покаже на хоризонта. Не само народният гений е обезсмъртил морето ни, то е вдъхновение за поколения български творци. То е притегателна сила за всеки от нас. То е мечтата, крепяща ни в сивите зимни дни, в т.нар. трудови делници, то е символ на спокойно и безгрижно време, през което ще отдъхнем, ще се забавляваме, ще се заредим със слънце и емоции до следващото лято. Абе — «Ах, морето…!»

В последните десетилетия обаче нещата опряха до «Оххх, морето…». И след тази въздишка и това многоточие следват достатъчно проблеми, никой от които не е неразрешим, но няма кой да се заеме с тях, както е редно. Черно ни е морето, но не това ме прави черногледа. Не и носталгията по профсъюзните карти за почивка, до достъпността на едно 20-дневно летуване при нормално добри условия, без лукс, срещу горе-долу символично заплащане.
Летувала съм от Св.св. Константин и Елена (тогава Дружба) през Несебър и Созопол, та до Царево (Мичурин). От направо луксозни за времето си вили до бараки с общ тоалетен възел. Лашкала съм се към това море с пътнически влакове и съм летяла към него и с Ил-14, и с Ту-134.
Казах, че не става въпрос за носталгия по отношение на условията, цените и разклада.
Става въпрос за слободията, с която нашето привлекателно Черноморие бе лишено от
своята притегателна сила. Защо? Не че не знаете отговорите, ама да си ги припомним.
Няма да ви говоря за унищожаването на дюните и за незаконното строителство. Няма да се възмущавам от посегателството върху Лонгоза, Иракли и други защитени територии с уникални флора и фауна. Няма да наливам нито масло в огъня, нито вода във водениците на когото и да било. Въпреки че за тези неща трябва не да говорим, а да крещим непрекъснато. Не съм организиран природозащитник. Просто съм нормален човек, та «всичко българско и родно/ любя, тача и милея».
Вие не сте ли такива? Поне някои от вас, ако не по-голямата част. Не приемайте въпроса ми като високопарен. Най-човешки и средностатистически го поставям.
Факт е, че Българското Черноморие е все още достатъчно привлекателно — за наши и чужди гости. Нашите отиват на море, защото така са свикнали, защото им е по-близо, защото нямат достатъчно средства за Ривиерите и Малките Антили. Чуждите — защото морето и плажовете ни са хубави, цените са по джоба им, че и даже по малкото им джобче, а слободията, за която споменах по-горе, е невероятно привлекателна. В последните години летуването в България се превърна в невъобразим по мащабите си алкохолен туризъм. Много е изговорено по тази тема, но няма как да избягаме от нея.
Евтин алкохол, никакви превантивни мерки, нулеви санкции — долче вита и хорошая жизнь на квадрат. Лично на мен ми е обидно, ама пък е печелившо за собствениците на хотели, хотелчета, къщи и кокошарници, защото за живеещите край морето принципът «ден година храни» си е основен поминък. И тези хора в крайна сметка почтено си изкарват хляба. С работа. За гравитиращите по време на сезона пришълци с не дотам почтени занаяти — ключ на устата. Рай за чужденците.
ОБАЧЕ. Какво друго предлага нашата държава на курортистите освен алкохолната вакханалия и останалите подобни екстри? Такава ни е крайбрежната ивица, че по цялата дължина е струпано невероятно културно наследство от древни и още по-древни времена. Като се почне от Василико, Аполония, Месемврия, през Анхиало, та до Карвуна, Камен бряг и Яйлата — малко са държавите, които могат да се похвалят с такова историческо и културно богатство на квадратен метър. Това да е в съседна Гърция, дето като нарочат някой камък, че на него си е подпрял крака Ахил богоравний, та да си завърже сандала, и го превърнат в културен обект, тук и сантиметър некултивиран и неисторизиран нямаше да остане. Но ние — не.
Ние гледаме да нацвъкаме къщенце до хотелченце, ресторантче до капанченце, само и само лесна и бърза печалбица да има. И не ми говорете, че това не е държавна политика, при това от най-криворазбраните! Строим, та пушек се вдига. Бетонираме, та пясък потъва вдън земи. Съсипваме, та еша си нямаме.
Защо се учудваме тогава, че идват да се напоркат като за световно — ами някой да им предлага културен, а не алкохолен туризъм? Никой не ще. Много по-бързо се печели от вино и ракия, отколкото от поддържане на културните обекти, запознаването на туристите с тях и тяхната история (която, не забравяйте е НАШАТА история!), прекалено много врътня е тази организация. Докато — ей ти я кръчмата, само им наливай чашите! До откат. Че те затова са дошли. Никой не им е виновен. За това си плащат. А друго ние не предлагамееее… Тъй.
МАРГАРИТА ПЕТКОВА, поетеса
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2192931